Българският мъченик насила бил потурчен, но бил обесен, защото не се отказал от християнската вяра
Автор: Десант
На 23 март Православната църква почита паметта на българския преподобномъченик св. Лука.
Драматична е неговата съдба, която научаваме от житието му.
Той се родил в Одрин. Родители са му българите Атанас и Доминица. Баща му обаче починал рано и , майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син.
Тръгвайки веднъж за Русия, богаташът взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашено, българчето обещало да се потурчи, но когато се успокоило, започнало да се кае.
Осиновител му се опитал да го освободи с помощта на руския посланик, но вместо да освободи момчето, един турчин вързал му ръцете и насила го обрязал.
В последствие Лука избягал, но в един момент заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.
След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. Миропомазание.
След като се причастил със светите тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията (съдията), пред когото споделил, че бил потурчен насила и открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра.
Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност да умре за Христа. Турците го подложили на жестоки мъчения и накрай кадията, като видял непоколебимата твърдост на Лука, го осъдил на смърт чрез обесване.
Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание.
Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и хвърлили трупа му в морската глъбина, но вместо да потъне, той останал заедно с камъкана повърхността.
Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.
