До нас са достигнали само легенди за първия български мъченик на Христовата вяра
Автор: Силвия Горанова
Пророчеството на свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите.
Легендата разказва, че по времето на кан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум - Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб. Така княз Енравота, под влиянието на Кинамон, тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.
Когато обаче Маламир научава, че Енравота е станал християнин под внушението на Кинам, канът изтълкувал това като предателство спрямо родовите традиции и влечение към изконните врагове – ромеите. Той призовал брат си да се откаже от новата си вяра.
След категоричния му отказ Енравота бива посечен с меч по заповед на кана. Според житието, преди да бъде посечен, мъченикът изрича слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказват пророчески:
„...Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно със жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти.“
След смъртта си е провъзгласен за мъченик. Всъщност под името мъченик Боян–Енравота, той става първият в историята и агиологията светец от български произход.
Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест.
Паметта му се празнува на 28 март
със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование.
Според българска учителка тленните останки на светецът лежат в костница под храма „Св. Йоан Предтеча“ в Стамболийски. Тя разчита надписа от полатовска плоча в олтара на храма от Х век с 21 реда хоризонтален надпис на старобългарски, в който името на светеца Боян-Енравота се споменава на шест места и се говори, че е погребан на това място в златно-сребърна костница.
Ледникът Енравота намиращ се по крайбрежието на архипелаг Норденшелда в Грейама, Антарктида, е наименуван в негова чест.
На днешния ден имен ден празнуват носещите името Боян и производните му Албена, Бояна, Боянка, Бойко, Бойка, Грозданка.
