Последните думи на мичман Тодор Саев били „Кураж, момчета!“
Погребението на войводата в Малешевската планина
30 Март 2017, Четвъртък
Той е можел да има бляскаво бъдеще в българския военноморски флот, но е избрал тежкия и пагубен за него път към освобождението на Македония. На 30 март се навършват 114 години от героичната му смърт
Автор: Десант
Роден на 15/27 декември 1872 г. в Разложка Белица, тогава в Османска империя. Бащата, Христо Саев, е касиер на местния революционен комитет (1875 г.). След гибелта му през 1877 г. в Румъния, майката Миланка П. Банкова-Саева, заедно с шестте си деца, намира подслон и закрила при брат си Георги в освободеното отечество.
Георги Банков, вуйчото на Тодор, е опълченец от Шипка и войвода от Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи срещу решенията на Берлинския конгрес.
Тодор учи последователно в Белица, в с.Згорли (дн.Виноградец), в Банско и Серес. Поради организиране на младежите за революционни действия срещу поробителя, той е изключен и завършва средното си образование в София. Големият брат на Тодор, Константин Саев по-рано учител, а по онова време свещеник, подпомага учението на брат си.
Тодор Саев
Моят „Дядо поп”, също отдал се на освободителното движение, не се заседява на едно място – служи в Радовиш, Гевгели, Кавала. Като активен член на ВМОРО, той попада в Скопския затвор, където едва избягва изпълнение на смъртна присъда.
През 1890 г. Военното министерство на България обявява конкурс за Военноморското училище в Триест. Тодор Саев заминава като стипендиант в Италия. През 1895 г. му е присвоено в София първото офицерско звание. След 2-годишно назначение в Дунавския флот в Русе, става преподавател в Машинното (Военноморско) училище във Варна.
Поради пламенния си патриотизъм, ерудиция и военноморски познания, мичман I ранг Тодор Саев е търсен от моряци, офицери и граждани като оратор на протестни събрания и митинги. Той е участник в акции за подпомагане на бежанците от Македония и Одринско, формира кръжоци и стрелкови дружини за обучение на утрешни четници.
В началото на 1901 г. мичман Тодор Саев подава оставка, преминава в запаса и се отдава изцяло на освободителното дело. Поставя се на разположение на Върховния македонски комитет, оглавяван тогава от Стоян Михайловски и ген. И. Цончев.
Военно обучените кадри за революционна борба са недостатъчни и мичман Тодор Саев получава задача да сформира чета. През пролетта на 1901 г. влиза с четата в Македония, организира наказателни операции и дава упование на поробения народ.
Четата на Тодор Саев
През пролетта на следващата 1902 г. действа по десния бряг на Струма. Когато през есента Върховният комитет обявява Горноджумайското въстание, четата на Тодор Саев води тежки битки с турския аскер при Железница и Лешко. От там войводата повежда четата към Разложко.
Целта е унищожаване на турските погранични постове при Айгидик (Мечи връх в югозападна Рила). Известни са сраженията при Белица и Гяволски дол. В края на февруари 1903 г. мичман Саев събира ново попълнение на четата и отново навлиза в Македония.
На 25 март, Благовец, четата е въодушевена. Войводата произнася пламенна реч пред четници и селяни – държи знамето в ръка, а селяните плачат от радост.
На 30 март (според някои източници 27 март) повежда бойците си към село Цапарево, Петричка кааза. Това е лебедовата песен на мичман Тодор Саев. Четата заема позиция в едната махала на селото, до връх Чавките.
Издайник донася на близкия турски пост за появата на страшния войвода. От Берово тръгнали две роти, а от Петрич – един батальон. Цапарево било обсадено от много аскер. Няколко часа македонските борци отстоявали вражеските пристъпи. Привечер войводата свикал сбор.
С развято знаме и „ура”, с бомбен взрив и куршуми четниците всяли ужас у противника и разкъсали веригата. Саев повел четата към Беровската планина. Но ... куршуми от турска засада ударили войводата в гърба. Понесли го върху войнишко носило.
С кървяща рана в корема, мичман Саев командвал: „Кураж, момчета!”. Погребали го в Малешевската планина.
Тодор Саев е един от първите българи, които още в края на 19 век стигат до философско осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще, категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.
В началото на 1915 година XVII Обикновено Нардно събрание взима решение за отпускане на пенсия на Милена Саева, вдовица на Тодор Саев. На Тодор Саев е посветена песен и името му носи улица в София.
