За лечебната мощ на растението се носят легенди. Старите хора твърдят, че връщало не само мъжката сила, но и женската хубост
Автор: Светлана Николова
Има една билка в Странджа, несправедливо пренебрегвана доскоро. Всички познаваме жълтия кантарион, мащерката, ригана, някои биха разпознали волски език, памуклийка и еньовче или пък са пили кримски чай. Но колко души могат да се похвалят, че знаят нещо повече за лофанта?
Въпреки че това растение се среща буквално на всяка крачка в странджанския лес, все още малцина се изкушават да берат от него. Собствениците на пчелни кошери обаче знаят, че то е сред най-обичаните от медоносните пчели.
Старите хора пък твърдят, че билката е силна природна виагра. Както и, че освен мъжката мощ, връща още и женската хубост.
(Един съвет – ако решите, изкушени от текста, да тръгнете за Странджа в търсене на лофант, не споменавайте това име пред местните хора – то нищо няма да им говори. Питайте за „оная билка, дето лекува хемороиди и гони половата немощ при мъжете“.)
И така, според съвременни проучвания на фитотерапевти, вълшебният лофант успешно се прилага за следното: заглажда бръчките; подхранва косата в дълбочина, като я прави по-сияйна, буйна и жива; премахва главоболието; спомага преодоляването на менструални болки; има пречистващо действие за бъбреците, жлъчката и черния дроб; регулира обмяната на веществата; благоприятно подпомага възстановяването от нервни разтройства; забавя силата на стареенето; облекчава болките при парализа на лицевия нерв; облекчава заболявания на храносмилателната система – гастрит, разстройства на стомашно-чревният тракт; може да се използва и в кулинарията за придаване на ароматен привкус на ястия както от месо и риба, така и за сладка, компоти и сокове.
Изсушени листа и съцветия от билката помагат срещу безсъние и главоболие, ако се пъхнат в калъфката на възглавницата. При напукана кожа на краката е достатъчно няколко пъти да се направят горещи вани на краката с отвара от лофант. Това премахва и чувството на умора в краката в края на работния ден.
*** (Lophanthus Anisatus Benth) Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място – притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена.
Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.
Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.
Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от лофант мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Растението действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация. Източник: http://lofant.com/
