Тъй като бунтът избухва по-рано от предварително планираната дата, заради предателство, байракът е все още недовършен
Автор: Десант
На 22 април 1876 г. в Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Футекова, останала в историята като Райна Княгиня.
"Знамето е от зелен плат, изрязано според средновековната българска традиция. Предполага се, че по този начин въстаниците са търсели приемственост със старата българска държава. От лицевата му страна е бродиран православен кръст на червено поле, окантовано със златиста бродерия. От другата страна на знамето е бродиран изправен коронован лъв на червено поле. Короната и пурпура доказват царственост, също във връзка със средновековната българска държава. Лъвът държи меч и полумесец. В полукръг, над главата на лъва е бродиран надпис „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ”. Така е описан легендарния пряпорец в сайта, посветен на бойните знамена .boiniznamena.com.
Тъй като бунтът избухва по-рано от предварително планираната дата, заради предателство, байракът, който Райна Княгина шие, е все още недовършен. Тогава Панайот Волов прикрепя карловския пряпорец на един неокастрен прът и развявайки го, обявява въстанието.
Райна, наречена от народа Княгиня, е само на 20 години по време на събитията. При погрома на въстанието турците я пленяват и я откарват в затвора в Пловдив. Жестоко измъчвана, унижавана, държана в подземия полугола и гладна, бита, потапяна с главата надолу в бързите и ледени води на Марица – и всичко това, за да се откаже от българската вяра и да стане мюсюлманка в харема на турски паша, който я харесал за своя жена.
Героичната българка изтърпява всички изтезания, без да се предава. Духът й е силен, но здравето й се влошава. Покъртителната й съдба трогва чуждите дипломати на Балканите, които вдигат доста голям обществен шум, ангажират журналисти, които да пишат за нея в пресата в Западна Европа. Някои я наричат българската Жана Д`Арк.
След намесата на американския консул Скайлер, турците накрая склоняват да я освободят, но поставят условие. Кракът й никога повече да не стъпва на родна земя. Така знаменоската намира подслон в Русия, но преди за замине, успява да помогне на още 30-тина деца и младежи, останали сираци след потушаването на Априлското въстание и след жестоките кланета на поробителите в Панагюрище, Клисура, Перущица, Батак...
