Трагична и славна е историята на тази наша светиня
Автор: Атанас Коев
Два дни след освобождението на Търново от османска власт, на 4-та дружина от Българското опълчение в старопрестолния град тържествено е връчено знамето на горнооряховските въстаници, ушито в навечерието на Априлското въстание.
Трагична и славна е историята на тази наша светиня. Когато започва подготовката за предстоящия бунт, на сестрите Вангели и Замфири Писареви, членуващи в горнооряховското женско дружество „Просвещение“ с председател Елена Грънчарова, е възложено да извезат байрак за четата, която трябва да се сформира в града. Той бил предназначен за Първи Търновски революционен окръг, а поръчението е дадено от главния му апостол Стефан Стамболов.
Сестрите бързо се справят с поставената задача и изработват знаме, на което извезват лъв от едната страна, под който избродират думите „Свобода или смърт“ и годината 1876. От другата страна е нашит християнски православен кръст.
В навечерието на въстанието в Горна Оряховица започва сформиране на чета под ръководството на Георги Измирлиев-Македончето и Иван Панов Семерджиев, която трябвало да носи ушитото от сестрите знаме. След началото на бунта поради извършено предателство и последвалите кратки сражения двамата войводи са заловени от турците, като в техни ръце попада и знамето.
Измирлиев и Панов са отведени в Търновския конак, а заедно с тях там е отнесена и горнооряховската светиня.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), при влизането на руските войски в старопрестолния град на 7 юли 1877 г. търновци превземат конака и намират знамето на горнооряховските въстаници. Веднага те се обръщат с молба към генерал Гурко да го връчи на една от дружините на Българското опълчение.
Така на 9 юли с.г. то е тържествено предадено на 4-та опълченска дружина, като с него тя печели редица битки с турския аскер.
Константин Панайодов, търновски юрист, журналист и политически деец, министър на правосъдието в няколко правителства на Народнолибералната (стамболовистка) партия от 1905 до 1908 г. пише по този повод следното: „Когато влязох в конака заедно с руските войници попаднах на знамето от Горна Оряховица и на въстаническите униформи на Иван Панов и Георги Измирлиев. Веднага прибрах знамето и му поставих дръжка. Впоследствие то беше предадено на 4-та опълченска дружина при посрещането на Българското опълчение в Търново.“
Константин Панайодов
След освобождението на България от турско робство, през юни 1878 г. горнооряховската светиня е връчена на 20-та Пловдивска пеша дружина от Българската земска войска. Впоследствие, в изпълнение клаузите на Берлинския договор, през 1879 г. Земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-румелийска милиция, като 20-та дружина става 2-ра Пловдивска пеша дружина.
Когато на 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено съединението на Източна Румелия с Княжество България 2-ра Пловдивска пеша дружина носи знамето от Горна Оряховица. Тя го развява и в последвалата през есента на 1885 г. Сръбско-българска война, постигайки славни победи над сръбските нашественици.
Впоследствие заедно с други наши бойни знамена то е предадено на тогавашния Военен музей, а днес се съхранява в Националния военноисторически музей. Копие от тази наша светиня се намира в Историческия музей в Горна Оряховица.
