Патриотите от НФСБ и СЕК поднесоха венци и цветя пред костницата в храм „Св. Атанасий“, където почиват тленните останки на стотиците зверски посечени православни християни
Автор: Севдалина Пенева
Потресаващата история за зверски избитите православни християни в църквата „Св. Атанасий” в Българово започва в последните дни на Руско-турската война. Историческите хроники разказват, че около 1 февруари 1878 г. тълпи черкези и татари бягат в пълно безредие и паника от настъпващите руски войски към пристанището в Бургас, за да отпътуват за Цариград.
Отстъпвайки, те палят и рушат по пътя си селищата, през които преминават. Башибозуците атакуват и прочутото със своите богати жители село Уруменикьой (днешно Българово). В него живеят в мир и разбирателство българи и гърци, които обработват плодородното землище на селището и продават земеделската си продукция на тържищата в цялата Османска империя.
Уплашени от издевателствата над християнското население, около 400 души се укриват в църквата „Св. Атанасий”, където започват неравна борба с насилниците. Две денонощия обсадените прекарват в храма, а на третия ден гърците плащат голям откуп, за да бъдат освободени всички. Когато отварят вратите и християните излизат, разярените черкези започват масово клане и избиват всички до крак.
По чудо оцелява само едно момче, което по-късно разказва за разигралата се трагедия. Подробностите за нея се предават от уста на уста между жителите на Българово. Покъртителното злочестие, сполетяло някогашните им предци, остава известно в историята като „второто Баташко клане”.
На 4 февруари „летящият отряд” на полковник Александър Лермонтов освобождава градчето в близост до Бургас. Руските воини намират в двора на храма в Българово стотици трупове, сред които и много невръстни деца. Потресен от зверствата, военачалникът се разпорежда военни свещеници да отслужат заупокойна молитва, след което загиналите от турския ятаган са погребани в общ гроб.
През 1997 г., при строителни работи около храма, работници се натъкват на зловеща находка. Целият двор на църквата се оказва застлан с черепи и кости на избитите християни. По-късно е построена костница в двора на храма, в която са събрани тленните останки на мъченически загиналите българи.
Тази тъжна история припомни днес отец Захарий, който отслужи в храма заупокойна молитва. Той припомни и още нещо – какво свързва трагедията в Българово с датата 17 май.
През 2008 г. Общински съвет – Бургас, по инициатива на тогавашната група на Независимите (сега „Национален фронт за спасение на България“) и лично на Валери Симеонов (по това време той бе председател на ОбС), е приета декларация, признаваща геноцида над българския народ. Както и официалното почитане на жертвите на този геноцид да се извършва именно на 17 май.
Декларацията тогава бе подкрепена от всички политически сили в местния парламент, с изключение на протурската ДПС.
По традиция на заупокойната молитва присъстваха патриотите от „Национален фронт за спасение на България“ (НФСБ) и Средна европейска класа (СЕК), журналисти от телевизия СКАТ и сайта Десант, представители на общинската администрация и местни хора.
Милен Ненчев (вляво) и Ивайло Вагенщайн поднесоха венец пред костницата в храм "Св. Атанасий" от името на "Национален фронт за спасение на България"
Кметът на Българово Йордан Йорданов разказа накратко за трагичните събития в църквата на града през 1878 г., след което даде думата на децата от ОУ „Васил Левски“ и ДГ „Детелина“, които бяха подготвили вълнуваща патриотична програма.
Самата църква „Св. Атанасий” е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището, като е украсена с великолепни дърворезби и икони от тревненски майстори. Повечето от тях сега се съхраняват в Църковно-историческия музей и криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.
През комунистическия период храмът „Св. Атанасий” запустява и е осквернен. Местни жители режат дърворезби от иконостаса, за да си правят рамки за огледала. Не липсват и иманяри, които ровят дори пред олтара, за да търсят несъществуващото имане на жертвите на башибозуците.
Със съдействието и финансовата подкрепа на НФСБ и на телевизия СКАТ в двора на храма се изгражда 11-метрова камбанария, в която ще бъдат преместени костите на мъчениците.
