Изложба представя най-ценните находки, открити от археолозите в някога достъпната само с лодки църква
Автор: Десант
През май и юни 2016 г. научен екип, ръководен от Филип Петрунов, изнърши разкопки и проучване в запазения до покрив стар храм „Св. великомъченик Георги“ в ботевградското село Трудовец, организирани от Националния исторически музей, с финансовата подкрепа на Община Ботевград.
Храмът е изграден през втората половина на XIV в. в „мочурлива местност“ и е изследван в началото на XX в. от историка проф. Петър Мутафчиев, който прави и подробно описание на запазените стенописи.
Църквата е обявена за национален паметник на културата през 70-те години на миналия век.
За Международния ден на музеите в Историческия музей в Ботевград бе открита изложба с находки от проучването на стария храм. В нея посетителите могат да видят най-интересните артефакти от археологически открития, сред които: бронзов пръстен с монограм XIV в., бронзова монета - Римски Антониан от втора половина на III в., сребърна монета (Иван Александър с Михаил Асен) късна емисия 1360-1370 г., текстил със златни нишки, текстил с бронзови нишки, бронзов пръстен.
Изложен е и фрагмент от стенописна украса „Успение на пресвета Богородица“ от XVI в.
Според легендата, някога църквата била достъпна само с лодки, което е потвърдено и археологически. Тя е изградена в северния дял на ботевградската котловина на малък остров образуван от водосбора на реките, преминаващи през землището на днешното село Трудовец. Дори и сега на места в обработваемите блокове на Трудовец се виждат естествени водоеми и типичната за тях растителност, благодарение на високите подпочвени води излизащи на дълбочина 1,40 м.
Въпреки лошото си състояние, черквата е запазила покривната си конструкция, обновена през XVI в.
Археологическият екип установява наличието на два строителни етапа. Първият е от средата на XIV в., когато е построен храм за тленните останки на местната аристокрация, управлявала разположената в близост крепост „Божинишки Урвич”. От там е ръководена защитата при османското нашествие, в тази част от старопланинския масив. Постройката е с типичната за търновска архитектура богато украсени фасади и пластични орнаменти, познати от времето на цар Иван Александър в Несебър.
В края на Второто българско царство храмът е опожарен и прекъсва своето съществуване. Възстановен е през XVI в. с изцяло нова визия и нов храмов патрон - “Св. великомъченик Георги“.
До този момент при археологическите проучвания са документирани 6 погребения от XIV в. на знатни българи с типичните за търновската ювелирна школа накити, доказващи тесните контакти с Търновград Царев. В един от гробовете, силно нарушен при оформянето на обработваемия блок, в който попада храмът, е открит пръстен с монограм „Шишманов род“ и два стилизирани храма.
Друг интересен момент от проучването е откриването на гроб на млада жена, буквално „вградена“ в основите на църквата, за което е оформена специална ниша и са демонтирани част от камъните, оформящи субструкцията на култовата постройка. За знатния и произход, говорят богатите дарове, с които е положена за „вечния ѝ сън“. При разчистването на гроба екипът на Филип Петрунов от НИМ се натъква на бронзов пръстен, монета от времето на цар Иван Шишман и части от облеклото.
Изложбата ще остане във фонда на музея, а фрагментът от стенописната украса ще бъде върнат обратно в църквата, след като приключи цялостната й реставрация.
