Турската разузнавателна служба подготвя у нас „революция“, целяща създаване на Циганска автономна република, генерална репетиция за Турска автономна област. Данните за тази история се публикуват за първи път
Автор: Борис Цветанов
На 21 юни 1947 г. на бюрото на началника на отделение А на Държавна сигурност Стефан Богданов е поставен документ, озаглавен като „План за борба и революция“ от името на ЦНТО (според достъпните за сега документи – неразшифровано – вероятно Циганска национална терористична организация), която буквално взривява службата.
По това време ДС просто е наследила механично след Девети септември схемата на дейност на Дирекцията на полицията, буквално и в наименованията на отделенията, само е изменила съдържанието: отделение А, занимаващо се преди с дейността на комунистите и съветския шпионаж и легацията, сега е наименовано „Вътрешна сигурност“ и „наблюдава политическите организации, които биха имали аспирации към властта, да документира дейността на лидерите им и чрез секретни операции да ги дестабилизира (проф. Димитър Иванов).
От 1 юни 1947 г. отделението вече е самостоятелно и е отделено от службата за външно разузнаване.
Във времето, в което ни омръзна от шаблонни, неточни и непълни писания за съществували и несъществували заговори преди Десети ноември, поднасяме на читателя един напълно неизвестен опит за държавен преврат преди точно 70 години. 21 юни 1941 се оказва не само астрономически, но и в преносния смисъл на думата най-дългият ден за българското контраразузнаване.
Стефан Богданов веднага докладва за въпросния план на партийното и държавно ръководство и това предизвиква шок и ужас в Политбюро и правителството. Съществуването на Цигански комитет и терористична организация до този момент не е дори подозирано.
Документът е инструкция до съзаклятниците, нарекли се революционери, и учудва със своите перфектност и професионализъм – и това е нещото, което кара вече запознатите да виждат в него нещо далече от крилатата фраза „циганска работа“, украсяваща отношението на българите към гледания с пренебрежение етнос.
Планът наистина съперничи на всеки такъв от аналогичен характер. Изпреварваме хронологията, за да подкрепим с автентичния текст и да не се усъмни читателя, че пак си има вземане даване с „хубава работа, ама българска“.
Ето съдържанието на трета глава на разпорежданията от Плана за борба и революция.
Точка 2:
Най-напред трябва да завземем:
а) Поща, телеграф, телефон и радио
б) МВР
в) ГОНС
г) БКП
д) БНБ
е) ОФ
...
м) И други места, които са въоръжени.
Точка 3: В окръжните градове – окръжните и градски комитети.
Точка 4: В София, Варна, Ст. Загора и Пловдив – пък първо радиостанциите.
Точка 5: В големите градове – заводите: а) фабричните стаи на МВР; б) гарите, морските пътища и МВР; в)Морските гари и МВР; г) Дунавските гари и МВР... ж) кръстопътищата.
Точка 6: В столицата:
а) Министерския съвет
б) ЦК на БРП (к)
в) Президиума
г) Генералните щабове
Глава 7:
Необходимо е да завземем всички тези и да ги държим под оръжие.
а) Или на изброените командирите, министрите, ръководителите и ако в този момент не са на местоработата си, се задържат в домовете им като пленници и под оръжие и се държи там до идване на заповед... (АКРТОПБГДСРСБНА – М, ф.13, оп.3, а. е. 165, л. 1-4).
Дори най-популярният заговор – този на Горуня, генерал Анев и Цоло Кръстев, да не говорим за Деветоюнския и Деветнадесетомайски преврати, нямат така перфектно очертани ходове.
И това не е всичко.
В точка 8 инструкцията определя дори и лицето (или лицата) в коя държавна или партийна институция трябва да се яви на бял кон.
Така например в Министерския съвет революционерите трябва да бъдат предвождани от самия председател на Циганския комитет.
В отреденото по важност второ място – централата на комунистите, с ултиматум трябва да се яви член на ЦК на циганите. А също членове на ЦК, както и тия, които следва да се легитимират като водачи – в Президиума, Централната поща, радиостанциите.
За да няма хър-мър, че това си е на „всеоръжие, братя“, ето и последните редове от инструкцията:
Глава 10:
„Ако между нас не влезе предателство и в сърцата ни страх, ако всички наедно смело се борим, тогава ще можем да издигнем нашето искане да отделят нашето място, наша земя и ние като народ да изградим Автономна република и нашето четирицветно знаме свободно и весело да се развее и тези горчиви и мръсни думи против народа ни да се забранят“.
Още в началото на този зловещ план се заявява, че „циганския народ от четирите краища на България трябва да се събере в един юмрук и да се бори под едно знаме за освободителното дело на народа ни“.
Ето и по какъв начин следва да се действа:
„Всеки член да възпланява (правописът е спазен) сърцето на своите другари, близки и т.н.“
Писалите плана очевидно добре познават и психологията на революционерите си затова недвусмислено разпореждат: „Надлежно е щото този, който е член, да пие по-малко спиртни напитки, защото ако цапне повечко, мислейки си, че може да носи, може по такъв начин да издаде тайната на организацията и сам може да падне в капана и другарите си да предаде.“
Определени са и строги правила за Деня Хикс.
Циганският комитет заповядва, че еди кога си (Денят Хикс) ще бъде извършен държавния преврат, „като народа ни стане като войска строен в периода на революцията“
И още: „ЦК заповядва на водачите на организацията да разпределят хората на избраните места, които ще завземат в дадения час и да са готови да открият огън. Във всеки град и село да се разпределят революционерите и в определения час и момент да открият огън.“
Че изобщо не става дума за некомпетентност или наивност, нека надникнем по-дълбоко. Според справка на отдел първи на отделение А, група 5: „циганите са внушителна маса от 165 381 души, болшинството от които са свързани с турците с езика, религията и т.н. Имат донякъде общи интереси с турците...“ това отчита в справката си груповия началник Георги Пеев.
По това време е направен опит (донякъде успешен) за създаване Централна културна организация на циганите към ОФ с ръководител Шакир Махмудов Пашов. Дясна ръка му е ръководителя на създадения вече цигански театър „Рома“ Емин Еминов.
Шакир Пашов предвожда цигани на манифестация
Макар и тая организация, както и всички в страната да са под зоркото око на ДС, явно тайният цигански комитет успял да остане невидим. Може да се отчете, че е резултат на прекалената заетост (затова и в ДС настъпват реконструкции на 1 юни 1947 г.), както и стечението на обстоятелства от такава важност, че „циганската работа“ се е смятала маловажна.
Очаквайте утре продължението на тези съдбоносни разкрития.
