Турската разузнавателна служба подготвя у нас „революция“, целяща създаване на Циганска автономна република, генерална репетиция за Турска автономна област. Данните за тази история се публикуват за първи път
1947-ма е годината на разкриването на всякакви действителни и измислени заговори на военните като „Неутрален офицер“ по процеса на който са осъдени 37 висши офицери, на Военния съюз – осъдени 48 доблестни воини... Започнали са масови уволнения на офицери – първата вълна от 2000 е последвана от нови 1500.
Под съд са дадени членове на военната организация „Хан Крум“ с ръководител полковник Антон Кръстев и Военната тайна организация ръкводена от члена на БЗНС Петър Коев.
Съществуват и административни бъркотии в тайните служби при въвеждането временно на съветския опит в едно да се съберат цивилното и военното контраразузнавани...
Всичките тия усложнения, както и настъпилото време на активно доносничество плодотворно се използва от турската политическа тайна служба МИТ.
Внимателен анализ на дейността на Циганския революционен комитет показва, че Анкара е истински кукловод в нашия случай. Достатъчно е да видим кои професионални асове на турския шпионаж са по това време у нас и са в постоянно обхождане на страната.
На първо място тук е баш шефът на всички турски резидентури у нас Шакир Расим Чечен. Той е един от най-опитните професионални разузнавачи и е под широкия чадър на дипломатически представител – аташе по печата към делегацията. Има и дълъг стаж в страната ни – тук е още от 1939 г.
Че се е ползвал с изключителното доверие на господарите си говори фактът, че след като Рузвелт споделя с официална Анкара, че „ще чукаме България, докато я смачкаме“, на Чечен е съобщен денят на най-голямата бомбардировка над София и три дни преди фаталната дата целият персонал на турската легация неразбираемо защо за българските власти се изнася в три вили в Чамкория.
Разбира се той не е сам. До него е главният резидент на турското разузнаване майорът (после полковник) от Генералния щаб Мюмюн Арал – едва прехвърлил златната 45-годишна възраст. И той с дипломатически паспорт. Както и дясната му ръка капитан Емин Ачар.
Че тия двамата са опитни агенти, достатъчно е да знаем, че сред завербуваните от тях българи по високите етажи е и началникът на Военниздателския фонд Грую Балабанов и към Анкара потича поток от карти, албуми, правилници и други особено важни документи на Министерството на отбраната (Веселин Божков: „Епохата на Кемал Ататюрк и трагедията на българите“).
Двамата топразузнавачи влизат и под кожата на генералния инспектор на Българската народна армия генерал полковник Христо Попов и „на тъмно“ черпят ценна военна информация.
Онова, което ни кара да мислим, че Мюмюн Арал и Емин Ачар са съпричастни на „Плана за борба и революция“ е, че след случая с нота Министерството на външните работи двамата са обявени за „персона нон грата“ и в началото на 1948 г. са изгонени от страната. Малко преди това си е взел шапката и запрашил за Анкара преди да избухне дипломатически скандал афериста Шакир Чечен.
След като планът на готвещите държавен преврат попада в ръцете на ДС, започва, както се вижда от „план до инспектор отделение А“, изработен от специалния работник Гроздан Цветанов Стефчев, „изграждане агентурно-информационен апарат в ръководството на театър „Рома“, вестник „Ново дром“ („Нов път“), спортното дружество „Наангле“ и други вражески елементи.
Предлага се още „вземане на разработка на ОН (оперативно наблюдение) онези, за които имаме данни, че развиват вражеска дейност“.
Разбира се, първото лице, към което се насочва всевиждащото око на ДС, е циганският водач Шакир Пашов с кодово име „Дурак“, от миналото Мехмед Сейфединов, който откровено плаши наляво и надясно, че като се обърне положението ще реже комунистически глави. Често организира сбивания с тежки последици.
Разбира се, следят и много други второстепенни лидерчета на циганския филиал на ОФ.
Вече е необходимо да дадем портрет на Шакир Пашов.
Лично аз за пръв път чух за него от смеещият се философ, вечната легенда на България Радой Ралин. Онова, което сега е пред мен от досиетата на ДС (АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф.2, оп.3, а. е. 165), само допълва донякъде разказа на бай Радой, познавал лично циганския лидер. Ще смесим данните.
Преди Девети септември Шакир Пашов е ръководител на мюсюлманската организация „Истакбал“ („Независимост“), радваща се на турско покровителство. В архивите на Дирекцията на полицията от преди соца се споменава, че е „бягал в Турция по неизвестни причини“. Вероятно по време на престоя си там той се е цанил за турски шпионин.
Известно е, че „Истакбал“ е щедро финансирана и изцяло под ръководството на турското политическо разузнаване МАХ. В това отношение не е лошо примиращите от вълнение български политици и политолози, когато споменават името на българомразеца Кемал Ататюрк, да знаят, че той многократно е заявявал, че „особено важно за нова Турция е обстоятелството, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика“.
Това е отправна точка за особена активност, важеща и за днес, един завет на Ататюрк, за който българските специалисти по всичко кой знае защо не знаят, че е бил приятел на Ленин, на Сталин, ученик на Мусолини и учител на Хитлер.
След Девети септември Шакир Пашов влиза под кожата на „народните синове“ и става дори народен представител на циганското малцинство в Народното събрание. В ръцете му е дадено издаването на вестника „Романо еси“ („Цигански глас“). От това издание ще излязат за две години само десет броя, но затова пък броят на снимките на Пашов в тях надвишава и най-високо въображение на ония, които говорят за снимките на Тато по негово време.
Освен това главозамаяния Шакир изпраща разпореждане до циганските комитети в страната портретът му да се поставя в кабинетите между ликовете на Сталин и Димитров.
Така тайно и полека той се превръща в цигански цар. Нека цар Киро да няма претенции за първопроходство.
И започва цар Шакир да си развява байрака както си знае. На пръв поглед Партията и ДС са му изпуснали юздите, но това се дължи на доста важни неща: току-що докторски консилиум от петима съветски светила в областите си са дали отчайващата диагноза за Вожда и учителя: голям проблем с черния дроб, също и със сърцето. Води се съдебна разправа над Никола Петков. На пленум Партията взема решение за „безкомпромисно настъпление срещу опозицията до пълното й унищожаване“. Готви се национализация. Кой на този фон ще се занимава с цигански работи?!
Затова пък след 21 юни започва лов на вещици. В под влиза разправа с „революционерите“. Те са изловени до един по бели гащи. И то най-вече не от голям професионализъм на българските чекисти, а поради онова, от което авторите на плана за борба и революция са се опасявали: видят ли пари, почти всички революционери го удрят на ядене и пиене и не знаят какво говорят.
Разпасва си пояса и цар Шакир и един ден касата на циганския комитет на ОФ осъмва като преметена. За да не е сам, дружка му е Емин Еминов, когото ДС разработва под псевдоним „Рътката“.
Шакир не е сред арестуваните революционери. Той само е извикан в Националния съвет на ОФ и му е теглено предълго конско.
Читателю, не си блъскай главата за тайната на тази любов необяснима на Партията към циганина, който иначе навред се представя като турчин. Работата е там, че големците са стигнали до заключение, че ако Шакирчо си отвори устата, онова, което може да каже, не е за приказване.
Очаквайте утре продължението на тези съдбоносни разкрития.
