Турската разузнавателна служба подготвя у нас „революция“, целяща създаване на Циганска автономна република, генерална репетиция за Турска автономна област. Данните за тази история се публикуват за първи път
Да надникнем само в една от срамните тайни на елита.
Всяка събота вечер от осем часа във Военния клуб в София народната власт организира за все още останалите истински интелектуалци и любители на културата и изкуството, „бивши хора“, концерти на симфонични оркестри, изпълнения на опeрни арии, както и цигулкови етюди на виртуоза Васко Абаджиев. Това е агит таблото: така де, кой казва, че социализмът не се е грижил за изкуството!
След като и последният артист изчезва от полезрението на синекапците, както са наричали тогава милиционерите, на втория етаж на легендарната сграда започва невиждано и нечувано то простосмъртните джамбуре. То и до днес няма необходимата известност.
Идеята е на Вожда и учителя на българския народ, който иска и в страната му да има аналог на разпивките във вилата на Сталин в Кунцево (Близката дача). Бащата на народите го измислил, за да са му пред очите приближените в минута на откровение, разбирай – добре подпийнали.
Може би Георги Димитров също е искал да държи в шах ближните си по подобие на учителя си, но поради здравословните проблеми, за които вече споменахме, почти не присъства на оргиите, а когато е там, генералите се правят на скромни изпълняващи заповеди редници.
Иначе нали сме си по-католици от папата, мълчешком се е стигнало до решението освен плюскане и къркане да има и някой и друг женски гол задник, да се развяват зле прикрити цици, да се пее и играе до забрава.
А в България открай време майсторите на тия работи са циганите. Затова и на Шакир Пашов му е дадена зелена улица. И той добавя към плюскането и къркането и курвалъка.
И тук веднага се набива в очите дългата ръка на турското разузнаване. Шпионските служби във всички времена и държави широко са използвали певици и танцьорки за черпене на сведения.
Кой знае какви държавни тайни са изкопчили вкараните на втория етаж на Военния клуб певачки и танцувачки и всякакви гевендии от цигансикя ансамбъл „Рома“, които Шакир Пашов поднася като дар на постоянното присъствие там от министри, зам.-министри и особено генерали като Петър Панчевски, Иван Винаров, един Бог знае защо титулован от разни полуграмотници Българския Зорге, както и много други особено точещи зъби за генералски пагони полковници (разказано ми е от някогашния капитан бохем от поделението на Осми километър Христо Янев).
Но Шакир не спира до тук. Скоро поднася на ненаситните представители на новата класа поувяхналата оперна прима Тинка Краева (не може без старата гвардия), както и сюрия от млади естрадни певачки, на които ми е неудобно да назовавам имената.
Държа обаче да отбележа, че тогавашната истинска звезда на естрадата, за която Сульо и Пульо какво ли не изписаха – Леа Иванова, не е участвала в дивотиите. Нещо повече, когато Шакирчо й предлага да вкуси от облагите, тя му зашлевява един звучен шамар.
И още нещо: Вълко Червенков – за неудоволствие на определена категория некомпетентни или недобросъвестни писачи, също не участва в „срещите“. Когато е идвал, присъстващите са се ограничавали само с безкрайната трапеза, на която има от пиле мляко и ако има грях Червенков, то е защото неизменно е вдигал тост в духа на: „Ето така ще изглежда трапезата на всеки българин, когато построим социализма.“
Веднъж пристига ненадейно и неочаквано в самия апогей на джамбурето, при това с набедената за негова любовница Нели Карова, и също като Иисус в храма разгонва търговците (в случая политиците и държавниците). Защото онова, което видял, не може да го опише и Бокачо – един от коронните номера на генералите бил „обработване“ на „късмета“ върху клавишите на пианото, но да не придиряме. Важното е, че джамбуретата престават.
А за Шакир Пашов вече никой никога нищо не чува.
Ние обаче трябва да кажем още нещо. Опитът за борба и революция на нелегалния Цигански комитет е представлявал генерална репетиция за турска провокация, крайната цел на която била възстановяване на Туна вилает (Дунавски вилает) в границите на бъдеща Велика Турция, за която в последно време се говори твърде много и то в смисъл на нещо съвсем съвременно.
Нищо ново под слънцето. За Велика Турция, която да обедини „огромния турски свят в единна турска нация“, включваща територии от Адриатика до Великата китайска стена, се говори още от времето на Ататюрк.
А разгромяването на Циганската национална терористична организация не се е свършило с времето, за което разказахме. Отзвук има десетилетия по-късно.
В справка относно националистически прояви сред населението от цигански произход (според тази справка циганите са броили 320 000) от 2 март 1973 г. органите на сигурността имали „установени опити за нелегална дейност“, план за „тотално настъпление“, изразяващо се в „опити за изграждане нелегални организации и групи за борба за създаване автономна циганска държава“.
Правени са опити и за контакти с посланика на Индия. За автономна област се говори и в справка, подписана на 23 юли 1980 г. от добре познатия първи заместник министър на МВР генерал Григор Шопов, като се споменава за опити да се подготви циганска азбука. Според други документи такава вече имало и се разпространявала от турски емисари.
