На 21 юни се навършват 95 години от смъртта на ботевия четник - един от видните участници в национално-освободителното ни движение
Автор: Атанас Коев
Спас Иванов Соколов е един от видните участници в национално-освободителното ни движение, включил се твърде млад в борбата срещу турските поробители. На 21 юни се навършват 95 години от смъртта му.
Той се ражда на 3 септември 1854 г. в добруджанския град Тулча, заради което впоследствие получава прозвището Тулчанлията. Първоначално учи в родния си град, а след това в Загреб и Белград, като получава солидно за времето си образование.
Завърнал се в България, младежът учителства известно време, но наскоро след това е привлечен в революционното движение и се включва активно в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., като е един от съратниците и сподвижниците на Стефан Стамболов. След извършено предателство и осуетяването на бунта Спас Соколов е принуден да се спасява във Влашко, за да не попадне в ръцете на турците.
На румънска земя тулският революционер не стои със скръстени ръце и отново е в челните редици на бунтарите срещу турската тирания. Тук той се включва активно в подготовката на Априлското въстание.
Соколов се сближава с Ботев и става един от дейните му сътрудници, като е привлечен в щаба на подготвяната чета. Тулчанлията преминава с Ботевата чета на българска територия и участва във всичките и сражения с турските потери.
След убийството на Ботев и разпръскването на четниците се укрива известно време във Врачанския балкан, но е заловен от турците и подложен на жестоки мъчения. Впоследствие е осъден от извънреден турски съд на заточение и е изпратен да излежава присъдата си на гръцкия остров Родос.
Посреща с радост началото на Руско-турската война (1877-1878) и с нетърпение започва да чака освобождаването си. След края на войната е амнистиран и се завръща в родината си, където се включва активно в обществено-политическия живот на младото Княжество България. Той заема високи административни длъжности в държавното управление-назначаван е за окръжен управител на Враца, а след това на Кюстендил.
Спас Соколов написва и издава мемоари, в които обезсмъртява подвига на Ботев и неговата чета и подробно описва героичните сражения на четниците с турските поробители. Същевременно са разкрити раздорите и противоречията в четата, както и убийството на Ботев, за което той смята, че е извършено от най-близкото му обкръжение.
Видният революционер и общественик умира на 21 юни 1922 г., на 68-годишна възраст и е погребан по подобаващ начин за един народен поборник заради големите му заслуги за освобождението на България от турско робство.
Наистина Ботев е бил убит от своето най-близко обкръжение,защото е знаел за откраднати пари от касата на българския революционен комитет в Румъния от свои-българи едната версия.З.Стоянов е писал-Убиха Хр.Ботев,че да му запушат устата-но,нее дал,кои са убийците и е бил прав-те и него са щяли да убият.Спас Соколов е знаел истините за Христо Ботевата смърт-черкезина Джамбулет нее убил големият ни велик поет.
