Божидар Димитров: Какво точно да признаем за „македонци“?


Божидар Димитров: Какво точно да признаем за „македонци“?
26 Юни 2017, Понеделник


Население на Македония с 2 млн. души. От тях 600 000 са албанци, 100 000 турци, 200 000 „гюпци” (т.е. цигани), 40 000 сърби и 120 000 българи, казва историкът

Автор: Силвия Горанова

Покрай едно изказване на външния ни министър г-жа Екатерина Захариева отново се разгоря спор, засега главно в Интернет, около исканията на Скопие да признаем освен държавата, и македонски език, и македонски народ.

Това е едно голямо свидетелство, че в някои политически кръгове в Скопие са на една-две светлинни години от европейските норми и ценности, казва директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

„Език, например, според тези ценности не се признава от правителства, а от професионалните лингвистични институти. Иначе казано, премиерът Бойко Борисов не може да признава македонски, австралийски, швейцарски, кипърски, косовски, молдовски и други подобни „езици”.

В тоталитарни държави – може. Другарят Сталин създаваше и признаваше много езици. Дори книга бе написал: „Марксизм и вопросы языкознания”. А друг руснак бе написал песен със стих:

„Товарищ Сталин, вы большой ученый, 
В языкознанье знаете вы толк”.


Ние обаче живеем в демократична държава. И Бойко Борисов не е Сталин. Следователно правителството не може да признава език. А също и нация. Нацията или я има или я няма. Затова и това не може да направи правителството ни.

Какво да признаем за „македонци”. Население на Македония с 2 млн. души. От тях 600 000 са албанци, 100 000 турци, 200 000 „гюпци” (т.е. цигани), 40 000 сърби и 120 000 българи.

Кой за какъв да признаваме? Принадлежността към една нация е индивидуално, а не колективно право на човешките индивиди. Така е при демокрацията“, коментира още проф. Божидар Димитров.


В категории: Новини , Анализи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки