Вчера в ефира на Нова телевизия созополският кмет Панайот Рейзи за пореден път поиска остров Свети Кирик и Юлита да бъде даден на общината, за което има и решение на местния общински съвет. Най-належащият мотив на градоначалника за това е да може огромният бивш военен плац да се ползва като паркинг, вместо морското градче „да се задъхва с паркирането".
Той не скри, че често е търсен от различни бизнесмени и инвеститори, които имат най-различни планове и визия за бъдещето на острова, включително и изграждането на хотели там.
От студиото в София министърът на културата Боил Банов поясни, че културното ведомство, което е принципал на това късче земя от 2010 г., има „много ясен план за развитието на сградата на морското училище и на острова като цяло“.
Идеята е на Свети Кирик да се направи Музей на подводната археология, да се довършат археологическите проучвания там и да се създаде учебен център, в който да се събират археолози от цял свят. Министър Банов бе категоричен, че хотели и паркинги нямат място на острова.
Той допълни, че Св. св. Кирик и Юлита е обявен за недвижима културна ценност, тъй като на територията му са разкрити значителни археологически обекти.
Ocтpoвът ce нaмиpa нa 250 м ceвepoзaпaднo oт Coзoпoл. Гoлям e oĸoлo 82 дeĸapa e и eдинcтвeният пo Бългapcĸoтo Чepнoмopиe, ĸoйтo e cвъpзaн c ĸoнтинeнтa пocpeдcтвoм вълнoлoм.
През 1925 г. в него е положен първия камък за изграждането на Рибарско училище, което е завършено през 1930 г., като от 1934 до 1940 г. е Морско училище. Тъй като по силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище, покрай майсторлъка на риболова, курсистите тайно устояват тук и военния занаят.
Стара снимка на Морското училище на острова
След 1945 г. Св. св. Кирик и Юлита се обособява като военно пристанище и на него се разполагат различни военноморски части.
В интерес наистина сградата на някогашното морско училище, което по думите на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, се явява визитна картичка на Созопол, днес е в изключително занемарено състояние и наистина е нужно спешно да се вземат мерки за нейното запазване от разруха.
По отношение на финансирането на проектите за възстановяването на емблематичната сграда идеите и на созополския кмет, и на Министерството на културата са свързани с използване на възможностите на европейските оперативни програми.
Кой ще надделее в битката за острова в крайна сметка не е толкова важно. По-съществено е наистина разрухата да бъде спряна и на това райско кътче от нашето Черноморие да възкръсне за нов живот.
