Това е най-дълго прикриваното екопрестъпление в района на Бургаския залив и една от основните причини за повишаване на респираторните заболявания сред децата, казва бивш специалист в Нефтохим-Бургас
Автор: Севдалина Пенева
Окислителните езера или така наречените утайници, създадени през 80-те години на миналия век за нуждите на нефтената рафинерия край Бургас, днес са се превърнали в мощна екобомба.
Последиците от тази язва са тежки и сега – морските води в Бургаския залив са подложени на бавно отравяне, замърсен е и въздуха, който дишат хората в града. Най-потърпевши са малките деца. През последните години броят за засегнатите от респираторни заболявания рязко се е повишил.
За всичко това алармира днес Димитър Николов, който е бивш специалист в „Нефтохим-Бургас“ още от времето преди руския гигант „Лукойл“ да сложи ръка (с благоволението на Иван Костов) срещу жълти стотинки на един от най-големите на Балканите заводи за преработка на нефтопродукти.
Той е изготвил сигнал до общинските съветници от патриотичното обединени между „Национален фронт за спасение на България“ и „Средна европейска класа“ в морския град.
Николов, заедно със съветниците Георги Манев и Константин Бачийски (СЕК) и Ивайло Вагенщайн, Милен Ненчев и Ангел Божидаров (НФСБ) дадоха днес малко повече подробности по темата на съвместна пресконференция.
Окислителните езера се намират в котловина между изкуствено изграденото езеро „Мандра“ и морето в района на местността „Пода“, която в момента представлява екологичен резерват.
Количествата на утаените тежки нефтопродукти там достига до 100 000 кубични метра. Най-долният им слой е на няколко метра под морското равнище. Нивото на Мандренското езеро пък е от 3 до 5 м. над морското равнище.
В радиус от 30-40 километра езерото събира дъждовните и подпочвени води чрез няколко целогодишно действащи малки реки. При повишаване на нивото на езерото чрез преливник чисти води се вливат в морето.
Тъй като езерото „Мандра“ обаче е над морското равнище, подпочвените води минават и под окислителните езера, отмиват утаените тежки нефтопродукти и директно отиват във водите на Бургаския залив.
Окислителните езера са
пряко отговорни и за респираторните заболявания при децата.
Димитър Николов обяснява как става това.
Под въздействието на слънчевите лъчи молекулите от повърхностния слой на нефтопродукта се разкъсват и се свързват с кислорода от въздуха до образуване на леки алдехиди, кетони и алкохоли – силно токсични и ракообразуващи. В късния следобед, в промеждутъка на безветрие при смяна на ежедневния бриз, същите се натрупват до завишена концентрация във въздуха, обяснява експертът.
Късно вечерта, под въздействието на бриза, този загазован въздух, без да се разрежда, покрива Бургас. През нощните часове той е със завишена концентрация от токсични и канцерогенни газове и атакува най-вече малките деца от 2 до 10 години, добавя Димитър Николов.
Заради замърсяването на околната среда, още преди години е имало идея тези утайници да бъдат закрити. Окислителните езера обаче се оказали златна мина за различни „еко“ фирми, които са имали желание този процес да продължи колкото може по-дълго, за да могат да печелят за сметка на здравето на хората.
„Печалбата от тази дейности възлиза на десетки, дори на стотици милиона лева, затова интересите са огромни. Това обяснява мълчанието на контролните органи за тази отровна язва край града, това обяснява и мълчанието на медиите. Проблемът обаче е такъв, че вече не търпи отлагане“, категоричен е Димитър Николов.
По негова информация наскоро в окислителното езеро край „Пода“ са били изхвърлени нерегламентирано 10 000 тона отпадъци от „Лукойл-Нефтохим“.
В момента утайниците се управляват от частната фирма „Карина - 91“, зад която също прозират руски интереси. Собственикът на фирмата е женен за дъщеря на руски генерал, каза по време на срещата с медиите Георги Манев.
Около „Карина – 91“ ЕООД и експлоатацията на утайниците има куп въпроси, които чакат своя отговор. Един от тях е, какво се е случило с прескъпата италианска техника, която уж би трябвало да преработва опасните химикали и отрови. Другият важен въпрос е, договорът на „Карина“ всъщност не е ли за закриване на окислителното езеро и, ако е така, защо и по какъв начин то се експлоатира в момента? Кой е разрешил изхвърлянето на 10-те хиляди тона отпадъци от нефтената база на „Лукойл“ в парк „Росенец?
Тези въпроси под формата на сигнал ще бъдат изпратени до Главна прокуратура, до вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов и до екоминистъра Нено Димов, с надеждата да започне спешна проверка и да се види каква е истината, заплашен ли е действително Бургас от екокатастрофа и какви мерки трябва да се вземат, за да се предотврати това.
Снимките от окислителните езера бяха предоставени по време на пресконференцията от Димитър Николов
Организирана престъпна група ментараджиии, виждам на снимките, започнали рекет срещу руска фирма. Явно тези "бургазлии" от села и паланки, цигани, черкези и помаци са огладнели яко под слънцето на герберската олигархия. Най долен е "пасторът" педофил, обаче - черен ром и небългарин, даже не е православен.
