Светицата е един от основните християнски символи на майчинството
Автор: Десант
Християнската църква отбелязва на 25 юли Успението на света Анна - т.е. блажената й смърт. Тя била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Светицата се почита като един от основните християнски символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че този ден бележи края на лятото.
Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. На празника те отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Светото й изображение се окичва с цветя и се дарява с ризи, чорапи, кърпи, пари.
След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
Разпространено е поверието, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”.
Вярва се, че светицата пази децата от „огън" - висока температура и треска.
В югозападните краища на България на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.
