Вижте една уникална снимка от участието му в археологическите разкопки на остров Света Анастасия преди 45 години
Автор: Огнян Марков
На днешния ден, 27 юли, преди 15 години този свят завинаги напусна авторът на „най-чистата поезия в българската литература“ (по думите на Стефан Цанев) - неповторимият Христо Фотев.
В спомените на приятелите си и на съвременниците си той остава с образа на бохем, който понякога излиза по чехли за цигари, докато приготвеното от жена му сутрешно кафе изстива на масата, и се връща... след три месеца.
Или да тръгне посред нощ пеша за Созопол с две свои приятелки. Или да се ожени за Уляна - дъщерята на довчерашната си любима Мария, а после за Виолета – първа приятелка на Уляна.
Не ще и дума – „редовните“ хора, за които домът е крепост, работата – задължение, а не призвание, а семейството – основна градивна клетка на обществото, никога не биха разбрали това. Но точно затова пък те не са поети и никога не ще могат да напишат дори нещо близко до Фотевото: „Господи, колко си хубава!“.
„Аз не съм избирал Бургас...– пише след време Христо в едно свое писмо до Недялко Йорданов. - Бях малък (5-6-годишен), когато майка ми Руска Янакиева Сотирова (по баща) ни доведе тук, при любимите си родители, братя и сестра...“
Това е 1939 г., когато според статистиката България е в апогея на своето икономическо развитие. Коджакафалийската махала в Бургас, където живее Христо, обаче е „едно село на бежанци от Източна (турска) Тракия, Западна (гръцка) Тракия, Македония – карикатура на изоставените “там някъде...” села... Хиляди отчаяни мъже, жени, старци, деца, ужасени от самотните бягства през граници, държави-мащехи...“
Човек съвсем не трябва да е професионален литератор, за да долови и в тези наглед простички редове неспокойния поетичен ритъм на Фотев. И картината, която той рисува с всеки свой ред или стих в душата на читателя – ярка, многоцветна и същевременно лишена от всякакво украшателство, поради което и напълно разбираема.
А Христо Фотев наистина мечтае да стане художник. Явява се дори на изпитите в академията в София. Неосъществените му напълно биографи пишат, че не е издържал изпитите и поради това не е приет.
Истината и тук се промъква странично – преди това той е завършил фабрично-заводско училище, а то тогава явно не е било приравнено към средното образование. Така че той губи този рунд от живота си още от съблекалнята, по документи. Затова пък печели поезията.
Моряк на риболовен кораб, художник в стенописно ателие в Ямбол, работник на археологическите разкопки на остров Света Анастасия, както си спомня проф. Иван Карайотов. През такива разнопосочни превъплъщения го води за ръка съдбата, а той попива всичко ново с жаждата на отшелник, за когото животът започва отново с всеки следващ миг.
Първите му стихове са публикувани в стенвестника на ФЗУ-то. Едва ли някой ги помни...
А неговият живот това не е поезията сама по себе си, не е дори любовта, която оживява и осмисля живота му от една житейска гара до друга, не е и Бургас. Неговият живот е пътят (спомнете си Пеньо-Пеневото „Човекът е човек тогава, когато е на път“). И затова повечето от по-сетнешните му стихотворения и поеми са писани на случаен лист хартия, в случаен влак между София и Бургас, сред случайни спътници, започнати на някоя случайна гара и завършени по ритмично тракащия път към друга.
Тази случайност обаче никак не е случайна и за нея изобщо не важат леко ироничните редове на Висоцки: „Меня сегодня муза посетила, посидела, посидела и ушла...“ Самият Христо е музата на артистичния Бургас, който още отдавна заедно с Недялко Йорданов са решили да превърнат в най-очарователния град на света...
Роден в Истанбул, израснал в Бургас, последните си години изкарва в София. Няма начин това да не му е тежало и да не е приближило физическия му край – той не е роден да живее в „една и съща топла къща“...
Бележка на редакцията:
Именитият наш историк и археолог проф. Иван Карайотов - един от най-видните изследователи на Бургаския регион, свидетелства, че остров Света Анастасия е бил любимо място на поета, който през почти всички летни месеци години наред пребивава там.
Преди години, за една своя публикация в "Десант", проф. Карайотов предостави на редакцията снимка от своя архив, запечатала няколко участници в сухоземните археологически разкопки, извършени на острова през 1972 г. На преден план ( клекнал вдясно) е Христо Фотев.
