Защо край Вардар продължават да ни наричат „татари”
Защо край Вардар ни наричат „татари”? Защо според македонските историци Самуил е македонски цар? Защо българите имат „рога” и къде са корените на възпитаваната още в училище неприязън към всичко българско?
Днес поглеждаме в учебниците по история в Македония, за да разберем.
Още в VI отделение учениците в Македония учат как българите били монголско-татарско племе, а когато славяните дошли в Македония, заварили местните антични македонци. Само с този урок на практика обезсмисля спора за това, чий цар е Самуил, например.
„Царството на цар Самуил е на територията на Македония. Негова престолнина е Охрид. Значи той, ако е бил български цар, ако е бил цар на българите, защо не я е направил престолнината във Велико Търново? Или в София? А я направил в Охрид? На територията на Македония! Всички тези, които участват в тази негова държава, средновековна държава, са македонци”, е обяснението на професора по история Тодор Чепреганов.
„В Пиринска Македония – също! Имате Яне Сандански, Парапунов – все македонски личности! Не са от българската история, да речем– на Левски, на национално-освободителното движение. А са личности от македонската история! В македонската памет са те. Ако Гоце Делчев беше българин, защо българите го дадоха на Македония през 50-те години? И добре, че го направиха, защото не е знаеше какво щеше да стане”, казва Чепреганов, който е и бивш директор на Института за национална история на Македония.
Според повечето историци в Скопие идеята за анализ на фактите и написването на обща история е абсурдно начинание.
„Общи учебници – как ще ги правим?! Как ще пишем обща история? Или как ние ще вземем българската история? Да я учим ние. Това е абсурд! Не може да се случи! Досега на мен не ми е известно историята на една държава да я пишат други историци, от чужбина”, коментира македонския професор.
„Мен ме учудва една работа – в XXI в. някой да го отрича македонския език, македонската нация, култура – че не съществуват. Наистина е абсурд! И то страна, която е членка на Европейския съюз”, казва още той.
Децата в Македония учат и за масови кланета и български съдебни процеси със стотици избити македонци по време на войните през XX в. Хиляди са и македонски евреи, изпратени на смърт от българските власти.
Написаното в българските учебници – от Средновековието до XX в., е по-скоро продукт на политическа мисъл, отколкото научен подход, смята проф. Чепреганов.
„Не само че българите твърдят, че ние сме формирани 1944 г. от Тито. Имате и тезата, че ние сме коминтерновска творба. Но не можете вие да създадете нация с декрет! С решение. Не може! Защото този народ съществува. Самите българи, които са част от Коминтерна го пишат това – Трайчо Костов, Георги Димитров…”, добавя той.
Все още общата ни история на Балканите повече разделя, вместо да ни сближава.
Стефче Стойковски е музикант с дълга родова традиция, който днес свири в оркестъра на македонските радио и телевизия. Той обаче има забрана да влиза в Гърция до 2027 г., защото свирил пред македонци в Северна Гърция.
А единственото, което той иска, е свободно да играе сиртаки в Солун и да яде шкембе чорба в Банско.
„Не ни трябва нищо – нито история, не ни трябват нито договори, не ни трябва нищо! Ние, ако се обичаме, да се обичаме. Вие ни обичате и ние ви обичаме… Нямаме по-близък народ от българите. Нямаме по-близък език от българския.
Дали аз, преди да седна пред вашите камери, поисках да имаме ние договор? Не, не поисках договор. Защо са ни на нас договори? Те им трябват на политиците, за да замайват народа. Това е тъжното, което ни се случва тук на нас”, казва Стефче.
