Вижте защо монархът отказва по-късно на тогавашния председател на Народното събрание - Стефан Стамболов, да се завърне отново на престола
Автор: Атанас Коев
На 9 август се навършват 131 години от опита на офицери русофили да детронират българския княз Александър I Батенберг. Превратът, извършен на тази дата през 1886 г., довежда в крайна сметка до абдикацията на монарха, както и до тежка политическа криза в страната, продължила по-вече от година. Дипломатическите отношения между България и Русия се прекъсват за период от десет години.
Заговорът срещу Батенберг е предшестван от кампания на руското правителство, насочена срещу него, която е съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в България - цанковисти и лъжесъединисти. Пучът е организиран от група наши офицери русофили, недоволни от кадровата политика на княза в армията, и е подкрепян от руското консулство у нас. Начело на заговорниците застават майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев, Ан. Бендерев, Г. Вазов и др.
В началото на август по заповед на капитан Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а завербувания за преврата Струмски полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците успяват да убедят офицерите от това военно формирование да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска помощ.
Правителството на Петко Каравелов е запознато с подготвяния преврат, но не прави никакъв опит да го ликвидира още в зародиша му, тъй като самото то не изключва възможността да убеди монарха да абдикира.
И така, в нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. части от Струмския полк и юнкери от Военното училище успяват да неутрализират верните на княза военни подразделения в столицата и обкръжават двореца. Те обезоръжават охраната и арестуват българския владетел Александър I Батенберг. След това той е принуден от превратажиите да подпише указ, с който се отказва от престола.
Организаторите на заговора обаче нямат ясни планове за следващите свои стъпки и действия. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят премиера Петко Каравелов да ги подкрепи в тези им начинания, но се сблъскват с твърд отказ от негова страна. Това ги принуждава да съставят Временно правителство, начело с митрополит Климент Търновски, един от най-отявлените русофили в България.
Още на 10 август с.г. обаче председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който по това време се намира в Търново, се обявява остро срещу извършения преврат. Същевременно майор Никифоров, поканен от превратажиите за военен министър, отказва да участва в кабинета на митрополит Климент и категорично настоява да бъде изваден от състава му.
По същото това време Плевенският полк, намиращ се в Ловеч, не признава Временното правителство, а в Севлиево либералите повеждат демонстрация срещу заговора. Малко след това във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил заверата.
С помощта на части от Пловдивския гарнизон Стефан Стамболов извършва на 10 август 1886 г. контрапреврат. Подполковник Сава Муткуров, командир на Пловдивската бригада, с подкрепата на либералите Иван Стоянович и Димитър Тончев, установява контакт с полковете в Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Варна и ги привлича на страната на контрапреврата.
За кратко време частите неприемащи заговора и Временното правителство се концентрират в Пловдив, а на 11 август 1886 г. Стамболов, в качеството си на председател на Парламента, издава прокламация, с която обявява извършения преврат за незаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ Българската армия. По стамболово нареждане той изпраща до ръководителите на заговора и до Временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си в срок от 24 часа, иначе ги чака смъртно наказание. Така действията на превратажиите са парирани още в зародиша им.
Княз Александър I Батенберг, който след детронирането му е изведен извън пределите на Княжество България, е поканен от Стамболов да се завърне обратно и да заеме отново престола. Сваленият монарх обаче, идвайки в България, отказва да стане български владетел, мотивирайки се с нежеланието на руския император Александър III да подкрепи това. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от трона и назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. След това князът напуска окончателно страната ни.
Неуспехът на заговора принуждава участвалите в него български офицери да емигрират извън предели на България и да потърсят убежище първоначално в Румъния, а след това в Русия.
Русофилският преврат от 9 август 1886 г. бележи началото на повратен момент в новата политическа история на страната ни. Той е последван от остра политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването за законен на новия български владетел - княз Фердинанд Сакскобурготски, от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
