В миналото незабравимо останаха много от полосите, от които някога излитаха и кацаха самолетите на гражданската и военната ни авиация
Автор: Десант
Имало едно време едно летище... Така може да започне приказката за едновремешната история на българската авиация. Всъщност, затворените днес аеродруми от миналото незабравимо са не един и два.
За съдбата на този край Кърджали припомня публикация в 24rodopi.com. „Районът на авиобазата е запустял от десетилетия, вратите са заключени, бетонни колове пазят от автоджигити, решили да изпробват скоростта на втора употреба автомобилите си, а бурените са единствените свидетели за живот. Напомнят за бурния соц стремеж за развитие на всеки регион и още по-качествен свидетел на типичната разруха, обхванала периферията на страната в годините на прехода“ - изтъква статията в кърджалийския сайт.
А някога всеки ден до столицата (и обратно) оттук излитат въртолети Ми-1 и Ми-8, както и транспортните самолети Ан-14, по-известни с галения си прякор „Пчьолка" (от руски - „пчеличка“). Летят и аероплани на селскостопанската ни авиация...
Една трагедия обаче поставя началото на края. На 17 септември 1971 г. в 6,30 ч. заранта към София се отправя една „Пчьолка“, управлявана от опитния пилот Сийка Цончева - първата българка, пилотирала военен, граждански, водосамолет и хеликоптер. Над Рила се е спуснала гъста мъгла и се налага навигацията да извърши диспечер от Ръководство „Въздушно движение“ (РВД) при софийското летище.
Но върху радара маркерът на кърджалийската „пчеличка“ по ирония на съдбата е „застъпен“ от отметката на транзитно преминаващ точно над нея турски самолет. Диспечерката обърква двата аероплана и подава грешни напътствия на малкия Ан-14 да кацне, мислейки го за аероплана на комшиите, който лети в това време високо над него.
Когато осъзнава какви ги върши, нарежда на „къджалиеца“ да се издигне на 1000 м, но вече е късно...
И белята става – „пчеличката“ се забива челно в скалите край връх Свети дух край село Мала църква, на десетина километра югозападно от Самоков.
На борда са 4 души екипаж и 8 пътника. Загиват 11. Оцелява единствено футболистът от кърджалийския тим „Арда“ Христо Геренски, който пътува в опашната част на самолетчето, където е буквално изгонен от другите пътници, за да си пуши на воля. Опашката се закача за дърветата и се откъсва от основното тяло на машината, секунди преди тя да се сблъска с планинския връх.
Късметлията е спасен от местен овчар, който чува виковете му за помощ.
Но в Кърджали вече не се намират ентусиасти да летят със самолети до столицата и постепенно полетите от родопския град намаляват, докато в началото на 80-те години на миналия век летището хлопва врати.
До 2003 г. там функционира единствено метеорадарът, който подава данни за метеорологични прогнози. И до днес той е единственият свидетел на някогашното оживление, кипяло на кърджалийското летище. Куполът му все още може да се види на път към ГКПП „Маказа“.
Иначе бившите полоси в ново време се превръщат в любимо място за провеждане на незаконни гонки с автомобили. По данни на полицията, цитирани от 24rodopi.com, бившата авиобаза е едно от 31-то места в страната, където маниаци на високи скорости вдигат адреналина си. С триста зора и след множество акции униформените успяват да сложат край на своеволията на джигитите.
„В момента бурените на летището чакат изграждането на индустриална зона, която да бъде готова до 2 години. Идеята бе анонсирана преди време при посещение на зам.-министъра на икономиката в Кърджали. Зам.-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посочи на свой ред, че има инвеститорски интерес от страна на голяма международна компания в сферата на автомобилостроенето с годишен оборот от 100 милиона евро, посочват от 24rodopi.com.
Припомняме, че подобна се очертава да е съдбата и на военната авиобаза край бургаското село Равнец. Тя също бе оставена на произвола на съдбата и след 15 години разруха стана собственост на Община Бургас, която се кани да изгради там индустриален парк.
Заличено от картата с аеропортите у нас е и Летище Търговище в землището на село Буховци, от където по соц време редовно се осъществяваха полети до София, както от близкия град, така и от Шумен. То бе закрито окончателно в края на ХХ век.
Познавах Геренски /Яро/, той игра около 10 год за Арда, в Сф живееше до Бакърна ф-ка Летял съм с хеликотер до Кж неколкократно, също до Търговище, летище за Шумен и Разгград също Самолетите бяха обикновено Ан
