На 15 август се навършват 175 г. от рождението на видния македонски просветител, революционер и обществен деец
Автор: Атанас Коев
Арсени Костенцев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и общественик. Той е активен участник в църковните и национално-революционни борби на народа ни в Македония.
Бъдещият просветител и революционер е роден на 15 август 1842 г. в щипското Ново село. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Щип, при известния по това време даскал Йордан Ковачев. През 1858 г. е избран да чете на български език при литургията в църквата в Струмица, което силно ядосва гръцкия владика Йеротей.
От 1860 г. Арсени Костенцев се отдава на учителската професия, като първоначално е даскал в село Робово, където е открито първото в струмишката кааза новобългарско училище. По това време той изпраща събрани от него народни песни от този край на Стефан Веркович, който издава сборника „Народни песни на македонските българи“, излязъл от печат през същата 1860 г.
Той обаче е наклеветен от гъркоманите на турските власти и е арестуван, като е изпратен в Солунската тъмница. Когато е освободен, даскалува последователно в македонските села Попчево и Ваташа, където въвежда редица нови предмети- българска история, землеописание и др.
През август 1866 г. македонският просветител отива в Солун, а оттам се отправя за Цариград, носейки със себе си важни донесения за местните църковни дейци. В турската столица той се запознава с д-р Стоян Чомаков и П. Р. Славейков и се включва дейно в църковно-националната борба на народа ни.
Аресени Костенцев продължава образованието си като учи последователно в Измир и Сяр и в Протестантското училище в Пловдив. След това се завръща в Македония и учителства първоначално в Пехчево, а след това в района на Малгарско, където разпространява вестник „Македония“ и призовава сънародниците си на борба за църковно и национално освобождение.
Заради тази си дейност отново е прогонен от гръцките владици и турските власти. Веднага след това се отправя отново за Цариград, където установява контакти с редица видни дейци на църковната бобра-Антим Видински, Панарет Пловдивски, Евстатий Пелагонийски и др.
През 1869 г. Костенцев е назначен за учител в Битоля, като през 1871 г. присъства на Първия учителски събор, провел се в Прилеп. Впоследствие заминава за Щип, където с брат си Михаил Костенцев открива българска книжарница.
През 1872 г. става главен учител в Горна Джумая (дн. Благоевград), където се включва в революционното движение. Участва в създаването на местния революционен комитет и в подготовката на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. Той обикаля цялата Горнотракийска низина и се среща с редица видни български революционни дейци. След неуспеха на бунта се укрива известно време от турските власти.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Арсени Костенцев организира собствена чета в района на Горноджумайско за да защити местното население от набезите на отстъпващия турския аскер и башибозук. Той посреща първите руски части в района на село Кочериново.
След освобождението се завръща в Горна Джумая и е избран за член на Съдебния съвет от Пьотр Алабин по предложение на Марин Дринов. Когато, според Берлинския договор градът е върнат отново на Османската империя, през юли 1879 г. се заселва в свободното Княжество България, в Бобошево. В периода 1880-1881 г. е назначен за учител в Софийското еврейско училище.
През лятото на 1881 г. видният просветител се завръща в родната Македония и учителства в българското училище в Струмица, където получава назначение от Българската екзархия. През 1886 г. е наклеветен пред турските власти и е заплашен от арест. За да предотврати това, той бяга в Княжеството и се установява да живее в София, ставайки дребен чиновник в държавната администрация.
Арсени Костенцев умира на 6 ноември 1921 г. в столицата, като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги в просветното дело, както и за народополезната му дейност. Приживе той пише „Спомени“, излезли от печат през 1917 г., като автор на предговора е Иван Вазов.
Днес на негово име в Благоевград се кръстени улица, училище и читалище.
