Небивал интерес към Петрова нива за годишнината от Илинденско-Преображенската епопея

Автор: Светлана Николова

Над 5 000 родолюбиви българи от цялата страна почетоха паметта на героите, загинали преди 114 години по време на Илинденско-Преображенската епопея за освобождението на останалите под турско робство български територии.



Националният възпоменателен събор по традиция се провежда през август в местността Петрова нива край Малко Търново, където през 1903 г. се провежда конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия.

На заседанието в „Странджанското Оборище”, както става известно това място, се взима историческото решение да се подкрепи избухналото вече в Македония Илинденско въстание и да се предприемат бунтовни действия и в този край, за да се присъединят Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободната вече родина.

В конгреса участват над 300 души делегати, войводи, четници. За Главно боево тяло на въстанието са избрани Михаил Герджиков, кап. Стамат Икономов, Лазар Маджаров, а за началник на всички въоръжени сили – Георги Кондолов.

Въстанието в Странджа избухва на 6 август - ден Преображение Господне.За няколко дни Странджа е освободена и се провъзгласява Странджанската Република.

Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени.

През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгреса е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения.

През 2003 г. в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. На Петрова нива има музейна експозиция с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.

За първи път от седем години насам събитието бе уважено от български президент. Държавният глава Румен Радев, под чийто патронаж се провежда съборът, бе посрещнат от кмета на Малко Търново Илиян Янчев, който е сред организаторите, заедно със Съюз на тракийските дружества в България и Регионален съвет на тракийските дружества –Бургас.

Сред гостите бяха областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, депутатите от групата на Обединените патриоти Валентин Касабов, който е и заместник-председател на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и Христиан Митев, както и народни представители от друти политически партии, общественици.

Заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци - храм–костница „Света Петка“ прочете Сливенският митрополит Йоаникий.



Сред дошлите да сведат глава в памет на героите имаше и потомци на тракийци. Тук бе и една от потомките на автора на въстаническия марш „Ясен месец веч настава” Яне Попов – Елена Димитрова от Стара Загора.

Десетки фолклорни състави от цялата страна взеха участие в богатата програма по повод отбелязването на 114-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Хубаво е да се отбележи, че пошла музика тази година не се чуваше отникъде. Хората действително бяха дошли да почетат героите, дали кръвта си за свободата на България.



Възпоменателното тържество бе открито с тържествена проверка и заря пред мемориала в памет на преображенци.

В категории: Войни за освобождение , История , Новини