Днес хижата тъне в разруха, туристическо дружество поиска да поеме грижите за нея
Автор: Севдалина Пенева
След 10 години разруха и забвение, дойде и добрата новина за хижа „Боерица“ на Витоша. Туристическо дружество обяви тези дни, че иска да поеме грижите за нея, като е готово да извърши и спешен ремонт, без който сградата съвсем ще западне.
Зад тази инициатива, още отпреди 6 години, стои Юлиан Пишев. Планински спасител, преподавател, икономист – той е в основата на много граждански инициативи, а през 2011 г. основава Туристическо дружество с името на хижата - "Боерица".
Той и екипът му установяват, че това е от малкото хижи на Витоша с ясна собственост – сградата е притежание на Столична община от самото си построяване през 50-те години на миналия век.
Тя има добро водоснабдяване, чудесна локация, а конструктивното обследване показва, че макар да има някои сериозни повреди, те са отстраними и хижата може да възвърне автентичния си уникален облик.
Сдружението е поискало 10-годишно безвъзмездно право на ползване, а решението трябва да вземе Столичният общински съвет.
„Може би не в следващите седмици, но, да речем, със сигурност в следващите 1-2 месеца очакваме такова гласуване да има в СОС и дори очакваме то да бъде изцяло в наша полза.
Очакваме Общината да отпусне и част от средствата, необходими за цялостния ремонт. Всъщност става дума за един авариен ремонт на конструкцията. Ние, от своя страна, също помагаме със свои сили и средства.
Вложили сме доста доброволен труд в самото разкриване на конструкцията, с изготвянето на архитектурно заснемане, конструктивно становище и т.н., които, ако го остойностим грубо в пари, в момента възлиза на 6000 лева.
Нещата са сериозни и са достигнали до една много сериозна фаза. От организацията вече са направили спешен ремонт на покрива на хижата. На всеки 3 месеца целево се събират средства за една или друга дейност по нея.
Много организации вече са проявили желание да помогнат с доброволен труд, но постъпления по банковата сметка, в която в се събират средства за ремонт на електрическата инсталация, все още няма“, обяснява Пишев пред медиите.
Инициативата на туристическото дружество пък стана повод да се свържем с дъщерята на най-дългогодишните стопани на хижа „Боерица“ - семейство
Здравко и Костадинка Лисичкови, които вече не са между живите.
Родом те са от Плевен, но по стечение на обстоятелствата животът ги среща с представителите на местната власт, които спешно търсят хора, които целогодишно да поддържат туристическата сграда. И двамата се съгласяват.
Здравко Лисичков е влюбен в планината, а Костадинка, която по това време е на 43 години, се оказва блестяща домакиня и стопанка на имота. Качват се на Витоша през 1971 г. и остават там до 1981 г.
„През всичките тези десет години хижата нито веднъж не е била заключвана. По никакъв повод. Зима, буря, сняг, дъждове – родителите ми бяха неизменно горе. Сградата по това време беше с капацитет за около 40 души, но си спомням, че през почивните дни и по празници там се събираха повече хора. Баща ми и майка ми не връщаха никого“, спомня си с носталгия за онези години Николинка Лисичкова (ще ме извините за фамилиарността, но за мен, автора на тези редове, тя си е просто кака Нени).
Хижата се намира на 1 710 м надморска височина, в подножието на връх Черната скала, по посока „Кумата“, след едноименния хотел „Боерица“, хижа „Борова гора“ и хижа „Планинарска песен“.
Има няколко версии за построяването й. Според една от тях сградата съществува от 30-те години на миналия век и първоначално е служила ловна хижа на княз Фердинанд. Факт е обаче, че в регистрите е вкарана през 1956 г.
Точно през тази година на Витоша е бушувал ураган с незапомнена сила. Смерчът се е спуснал от върха и е помел по пътя си всичко. Стотици дървета са били изтръгнати от корен. Стихията е начертала просека, кръстена през същата година „Ветровала“, разказва кака Нени.
На тази снимка е и Николинка Лисичкова – подпряна на стената, облечена в сив пуловер
А разчистените нападали дървета се превръщат в материал за постояването на няколко хижи на Витоша, една от които е и „Боерица“.
Основата й е стабилна, от камък, нагоре е облечена с дърво. Сградата е на три етажа, като на първия са голямата столова, кухнята и стаята на хижарите. Всеки, ходил през онези години там, няма как да не си спомня огромната печка, на която винаги къкреха два чайника с билки, събирани лично от стопаните Здравко и Костадинка.
Разбира се, незабравима е и огромната тенджера с боб чорба – най-вкусната, която някога е съществувала.
И витошкото лале – уникално красивите жълти божури, строени в лехички пред хижата. С дървена пейка до тях, за да може човек да поседне и дълго да им се любува...
Снимка: Учители.бг
„Радвам се, че са се намерили дейни хора, които имат идея да възстановят хижа „Боерица“. Когато тате почина, с мама почти спряхме да ходим там. Тежеше ми много като слушах познати да разказват през годините, че сградата е западнала и неузнаваема“, разказва кака Нени.
И обръща специално внимание на една от снимките, на която баща й е сниман в цял ръст, зад него е красивата хижа. Кадърът е уловен от турист, който често отсядал там. Здравко Лисичков толкова много го харесал, че поискал лентата. Извадил си много фотоси и ги раздавал като визитни картички.
