В Русе изкрещяха: „Искаме да дишаме". Ще се чуе ли техният зов

Автор: Дина Харизанова

Мръсният въздух на Русе е легендарен. Нека си припомним, че именно в дунавския град в края на 80-те години на XX век бе създадена първата неформална дисидентска група в България - Общественият комитет за екологична защита на Русе. Тогава замърсяването идваше от химическия завод в румънския град Турну Мъгуреле, издигнат срещу Никопол, който периодично изпускаше отровни цветни облаци над голямата европейска гранична река.



От настъпването на демокрацията изминаха вече 28 години, но положението край Дунава не се подобрява. Проблемът със замърсения русенски въздух очевидно е нерешим. В последните години обществеността в града не спира да алармира, че градът загива под отровните зловония на няколко химически завода, които видимо не могат да бъдат принудени да приведат производствата си в безопасен режим.

„Искаме да подчертаем дебело и ясно да се чуе  и да се запомни, че въздухът на Русе не е замърсен, а системно и от години е отровен. Предимно нощем, в него присъстват многократно превишаващи нормата на безопасните стойности  фенол-формалдехидни смоли, амини, производни на бензена, неметанови  летливи органични съединения, отпадъчни петролни продукти и богат коктейл от всевъзможни субстанции с неясен произход" - алармират русенци, които спретнаха петиция под надслов: "Русе иска да диша" и изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев с молба за съдействие да се реши този зловещ екологичен проблем.

Те цитират публикация във в. "Дунав мост" от 16 юни 2017 г., в която началникът на отделението „Уши, нос, гърло“ към Университетската болница в Русе д-р Огнян Лечев изтъква: „През последните 10 години в Русенска област има голям скок на онкологичните заболявания на горните дихателни пътища". Думите му подкрепя и републиканският консултант по онкологични болести проф. Иван Ценев, който отбелязва: „Възрастовата граница на онкологичните заболявания в оториноларингологията коварно пада... Увеличават се и социално значимите болести като органната туберкулоза на ларинкса и околоносните кухини.”

Хората в дунавския град не искат да повярват, че Русе трайно ще остане обречен да е нещо като газова камера. Те са провели десетки срещи с отговорни фактори и институции в държавата, получили са много обещания, но проблемът не само че остава, но и се задълбочава. През последния месец  почти всяка нощ има обгазявания, някои от които вече обхващат и незасегнатите досега от отровите райони на града.

„Не желаем повече да търпим! Нямаме сили и нерви! Не искаме да измираме, както измират птиците в града - летейки! Не искаме всеки ден да душим въздуха и да се ориентираме и осведомяваме на какво и от кой завод мирише!" - заявяват в петицията си русенци.

Те настояват да бъде закупена от държавата апаратура за измерване на вредните емисии от предприятията, която да обхваща всички потенциално изпускани в атмосферата вещества, като получените данни да се публикуват в реално време.

Исканията им са свързани и с осъществяването на денонощен контрол на състоянието на въздуха, ако трябва инспекторите от РИОСВ да правят и нощни обходи. И най-вече - да се спрат производства на предприятия, изпускащи отрови във въздуха над Русе, докато не бъдат въведени в екологичните норми, предвидени от българския закон.

"Играем на една нелепа криеница и глоби, налагани от РИОСВ и обжалвани  от заводи. Ние не искаме да купуват въздуха и живота ни с глоби!" - категорични са русенци.

Гражданите на дунавския град настояват за пълна проверка на пречиствателните апаратури на всички химически заводи и работилници на негова територия - Монпелие, Лубрика, Полисан, Оргахим, КТМ и други по-малки  предприятия. При съмнение за нередност те да се затварят до отстраняване на проблемите.

Търпението на русенци очевидно се е изчерпало докрай. Те вече не са склонни да вярват на думи и обещания и заплашват, че ако не се вземат мерки да дишат свободно, ще предприемат съответните крайни граждански законни действия за постигане на исканията си.


В категории: Разследвания