На 3 септември 1916 г. е паметният бой на линията Карапелит - Кочмар на 3 септември 1916 г. Нанесен е тежък удар върху бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само румънски крупни части, но и умеят да побеждават и всемогъщата казашка конница
Автор: доц. д-р Петър Ненков
На 17 август 1916 г. Румъния, след дълги колебания, прекратява своя неутралитет и подписва договор за присъединяване към Антантата. Тя извършва мобилизация и на 27 август 1916 г. обявява война на Австро-Унгария.
От своя страна България обявява на 1 септември 1916 г. война на Румъния. Главното командване на Действащата армия дислоцира 3-та българска армия на генерал лейтенант Стефан Тошев в Южна Добруджа със задача да настъпи, разгроми румънската армия и овладее градовете Тутракан, Добрич и Силистра.
На 3 септември 1916 г., към 15,00 ч., на линията Карапелит-Кочмар, 6-ти конен полк и Лейбгвардейския конен полк влизат в срещен бой и унищожават авангарда, а след това и румънска пехотна бригада, подкрепена с артилерия и казашка конница.
Противниковата част има задача да охранява подстъпите към крепостта Тутракан. С устремна атака противникът е напълно разбит.
Румънската бригада, атакувана от българската кавалерия при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени. След тази победа е открит пътят за настъпление и овладяване на Тутракан и за оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбските войски при Добрич.
Нанесен е тежък удар върху бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само румънски крупни части, но и умеят да побеждават и всемогъща казашка конница.
Тази победа вдъхновява писателят Йордан Йовков, който по това време е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“.
Относно статия на Проф. Ненко за Тутраканската битка:
Много хубава и интересна статия.
1. Античните имена на села и градове, реки и т.н. в Добруджа са влезли в румънски език чрез българския, например Дырстор (Дръстър = Силистра), Камена (Каменна, село в Тулчанско, Северна Добруджа), Хыршова (Хърсово). Ако румънците бяха изконното население, които живэли там от древността до наши дни румънските имена щяха да бъдат пряко наследени от латинския. Вместо Дръстър румънското име би трябвало да бъде Дурустор, от латински Дуросторум. Това е силен аргумент защото аромунското име на Солун е пряко наследен от народнолатинската форма на първоначанлното гръцко име, тоест Съруна идва от нардонолатински Салона, съкратена форма на гръцкото име Тесалоники. Ароумните и румънците има общи корени, румънските "историци" и "езиковеди" дори казват че те са румънци и говорят румънски диалект. Казват още че аромунските/румънските пастири са предали латинската форма от уста на уста, от баща на син, така се обяснявало защо аромуните запазват и до днес днешен това латинско име, променено според правилата на аромунския диалект на румънския език. Значи пастирите можели да пазят по-добре имената на местности отколкото "местното постоянно румънско изконно население" на Добруджа.
2. За "прарумънската археологическа култура Дриду". Това "общорумънска култура" се появява в Бесарабия едва през 10-11 век., за разлика от другите краища на Румъния, например Северна Добруджа. Необяснимо е защо ако тя е общорумънска. Твърде невероятно е и това че част от даките (клон на траките) са оцелели чак до 10 век а само тогава се завършва романизацията им, за да стане "прарумънската култура" (прарумънци значи напълно романизирани даки).
Предишната на "прарумънската цивилизация Дриду" във Влашко и Добруджа е културата Ипотещ-Чурел-Къндещ, която била "дако-римска" култура на романизирани и нероманизирани даки. Южно от Дунава така култура имало само в Добруджа, в останалата Мизия (Добруджа е част от Мизия) изконното местно население на траки (клон мизийци/мизи), романизирани и нероманизирани вече беше славянизирано. Следващата й и наследяваща я култура Дриду обаче се разширява и наистина е засвидетелствана почти в цяла Мизия, така че "прарумънските носители на култура Дриду" са успели да романизират тамошните славяни и прабългари (според румънските "историци", чак когато Първото Българско Царство на славяни и прабългари е в разцвет. След това обаче идва нова вълна на славизация която обхваща почти цяла Мизия, само в Добруджа румънците продължили да живеят неславянизирани чак до нсши дни!!!
Други аргументи против румънката теза на култура Дриду у Димитър Овчаров:
