Родопите в близко бъдеще: Маслиновите дръвчета ще са повече от тютюна

Автор: Десант

През 2050 г. родопчаните, които ще печелят от маслинови дръвчета, ще бъдат много повече от тези, които ще разчитат на тютюна. В дворовете си те ще отглеждат най-вече... киви. Температури на въздуха около 43-44 градуса през август ще са нещо обичайно. А сняг на Пампорово ще има само месец - толкова ще продължава зимния сезон в най-големия ни ски курорт.

В същото време населението в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско ще е два пъти по-малобройно, отколкото сега.

Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт, на екипи учени от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и Аграрния университет, както и на краеведи изследователи, цитирани от 24rodopi.com.

В момента в Кърджалийско живеят 152 хиляди човека, а в Смолянско – 121 хиляди. През 2050 г. тези цифри ще са съответно 93 830 и 47 071 души.

Днес в региона 19 са селата без жители, след 3 десетилетия те ще са 120. В десетки населени села ще живеят от 1 до 5 човека, смятат от НСИ.

В последната година най-много са напусналите селата в община Крумовград, която иначе е в челните класации в категорията „Най-много инвестиции" заради златодобива на Ада тепе, покрай което уж се разкриха много нови работни места. Въпреки това хората дружно напускат родния си край и се установяват най-вече в Западна Европа.

Очаква се обаче в следващите 3 десетилетия в Родопа планина да се заселят хора от други региони, както и чужденци, водени от т.нар. „екомиграция". Т.е. такива люде, които напускат замърсените райони на планетата и търсят нов дом в населени места с надморска височина около 1000 метра. Но пък техният процент ще бъде твърде малък в сравнение с ръста на ромското население, което ще живее в планината. Очакванията са броят на циганите там да нарасне към 4 пъти.

Но пък родопчани ще живеят малко по-добре от сегашните жители на Северна Гърция. Минималната заплата и пенсиите им ще са над 1200 евро. До плажовете на Бяло море ще се стига за малко повече от час – и от Кърджали, и от Смолян. Всички възможни гранични пунктове ще са отворени.

„Глобалното затопляне ще вдигне температурите у нас с 5 градуса до 2050 г. Южна България ще отиде към средизимноморския климат. Ще се появят нови растителни и животински видове, вредители и болести", твърди доц. Калинка Кузманова от Аграрния университет в Пловдив, преподавател по агрометеорология и природни бедствия и катастрофи, цитирана от 24rodopi.com.

Според нея ни очакват не само непоносими жеги. Високите температури водят до по-големи изпарения. Повече водни пари постъпват в атмосферата и участват в хидрологичния цикъл на земята. Те трябва да се върнат в световния океан чрез т.нар. голям и малък кръговрат, а последствията ще бъдат поройни валежи и наводнения на едни места, а суша - на други.

Вече сме в зоната на неустойчивия климат, на резките амплитуди, които се отразяват неблагоприятно върху човека и топлокръвните селскостопански животни. По думите на доцентката „Кокошките започват да снасят по-малко".

Утешението е, че субтропичните култури, характерни за Гърция, ще се появят и в България. Всички аграрни преподаватели в България са на мнение, че в недалечно бъдеще границата за земеделие и лесовъдство ще се вдигне от 800 м на 1000 м надморска височина.

„На тези места спокойно ще може да се гледат овощни дръвчета. Необратимите промени в климата водят до поява на непознати досега вредители по растенията. Нашествията на мароканския скакалец в България ще станат по-чести", твърди доц. Кузманова и предупреждава, че ще ни връхлетят и нови болести, типични иначе само за тропиците. 

„Камили със сигурност обаче няма да се разхождат у нас, защото са пустинен вид", шегува се аграрната преподавателка.



В категории: Анализи