Най-рязко против Търновския акт се обявява Англия, но и другите велики сили са враждебно настроени срещу страната ни
Автор: Атанас Коев
На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Търново българската държава е обявена за независима. Из цялата страна се провеждат митинги в подкрепа на този важен държавен акт, целящи да представят пред външния свят, че народът ни единодушно го подкрепя.
Княз Фердинанд е провъзгласен за цар и заедно с правителството потегля за Южна България, като пътуването му е съпроводено с шумни посрещания и тържествени речи.
Българският народ горещо приветства отхвърлянето на васалността и окончателното освобождаване на страната ни от властта на турския султан. Българите от поробените Македония и Одринско също са обнадеждени, тъй като виждат в обявяването на независимостта възможност в скоро време и те да бъдат освободени от турския гнет.
В Народното събрание обаче Търновският акт не се приема еднозначно и се разгарят ожесточени дебати във връзка с него. Депутатите от опозицията обвиняват правителството, че изневерява на славянството, тъй като нарушаването на Берлинския договор от България дава повод на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина.
Друга част от народните представители оценяват обявяването на независимостта като „атентат“ срещу интересите на българите от Македония и Одринско.
Още на 22 септември българското правителство уведомява Турция, а след това и всички велики сили за извършеното в Търново, уверявайки ги че няма войнствени намерения и изказва надежда, че независимостта на България ще бъде призната от тях без да се нарушава мирът.
Турското правителство е изненадано от извършеното във васалното Княжество и протестира твърде остро и енергично, обръщайки се към държавите подписали Берлинския договор да не признават Търновския акт. Въпреки това режимът на младотурците не желае война, тъй като не е подготвен за нея.
Затова в България е изпратен главният редактор на вестник „Танин“, за да се срещне с цар Фердинанд и да сондира мнението му за разбирателство между двете държави.
Много остра е първоначалната реакция на Русия, защото обявяването на независимостта се извършва без нейно знание. Затова тя е силно възмутена от проавстрийската политика на българския монарх, а отношенията между двете държави са пред скъсване.
Най-рязко срещу Търновския акт се обявява Англия, а английското правителство категорично заявява, че в никакъв случай няма да признае нарушаването на Берлинския договор от България. То посочва, че ще направи всичко възможно, за да защити интересите на своята съюзничка Османската империя. Независимостта на страната ни е обявена за „абсолютно незаконна“, а провъзгласяването и в Търново за „разбойническо действие“.
Другата велика сила - Франция, също заема отрицателна позиция към българската независимост и посочва, че ще я признае, само след като България се споразумее с Турция за нейното обезщетяване.
Същевременно австро-унгарското правителство обявява, че официално ще признае Търновския акт, едва след като страната ни уреди въпроса с всички велики сили и с Османската империя. Същото становище е изразено и от Германия, а германската дипломация съчинява версията, че Англия е подтикнала България да обяви независимостта си.
В Сърбия ставащото в нейната съседка е посрещнато твърде враждебно, а сръбското правителство иска или да се възстанови статуквото, или да се дадат компенсации на сърбите.
Гърците стигат още по-далеч в антибългарската си позиция, предлагайки помощ на Турция в случай на война, а румънските власти искат Южна Добруджа в замяна на признаването на независимостта ни.
Така още на другия ден след Търновския акт България се оказва в пълна външнополитическа изолация, а нейните съседи решават да се възполват от събитието и да получат съответни територии от страната ни като компенсация за случващото се.
В отговор на всичко това българското правителство взема решение за въоръжаване на армията и за мобилизация, а на 1 октомври 1908 г. изпраща ултиматум на Турция, че ако в 3-дневен срок не признае независимостта ни, ще й обяви война.
Тъй като Османската империя не е подготвена за военни действия, приема идеята на великите сили за Международна конференция и се обръща към тях с молба да заставят страната ни да демобилизира армията си.
