На 2 октомври 1916 г. в разгара на Първата световна война загива като командир на рота подпоручик Димчо Дебелянов
Автор: доц. д-р Петър Ненков
На 2 октомври 1916 г., в разгара на Първата световна война, в един дъждовен, намусен ден, край село Горно Караджово (днес Моноклисия, в Северна Гърция) загива като командир на рота поетът подпоручик Димчо Дебелянов.
В навечерието на Балканската война той посещава бащината си къща в тихата възрожденска Копривщица, където е роден на 28 март 1887 г. и написва едно от най-нежните стихотворения в българската поезия “Да се завърнеш в бащината къща”.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен Тракийски полк. През Балканската война 1912-1913 г. е войник в Самоков. През 1915 г. изкарва шестмесечна Школа за запасни офицери в Княжево и получава първо офицерско звание- подпоручик.
През Първата световна война 1915-1918 г. отначало служи в Сметната палата в София, но съвестта му се бунтува срещу рутинната канцеларска длъжност, докато на фронта загиват хиляди български воини.
Затова подава рапорт и постъпва в 22-ри пехотен Тракийски полк на прославената 7-ма Рилска дивизия. Тръгвайки към фронта казва на своите приятели: ”Чувствам,че не ще се върна вече,но нали тъй ще е по-добре!”
В края на месец януари 1916 г. заминава на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През септември 1916 г. му поверяват командването на рота. На 30 септември с.г. ротата му води тежък бой с англичаните.
На 2 октомври подпоручик Дебелянов, пада убит около 10 часа сутринта. На другия ден е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар. След смъртта му, в походното сандъче намират няколко недовършени стихотворения и част от великолепния му цикъл “Тиха победа”.
Трагичната гибел прекършва живота на Димчо в разцвета на неговите сили. Той е едва на 29 години, и въпреки че няма издадена книга, успява да остави след себе си три дузини балади и елегии,които завинаги ще влязат във всяко българско сърце.
Стихотворенията “На един убит и “Сирота песен“се превръщат в своеобразен протест срещу кървавата касапница безумието и военната еуфория, обхванали Европа по онова време.
В европейската поезия неговите поетични образи и метафори се родеят с лиричните стихове на Хайнрих Хайне и Сергей Есенин, но обречеността му да живее и твори в една малка и ориенталска страна като България, в която често пъти кървавият терор и облечената във власт, посредственост вземат връх над творческия гений на духа, го правят малко известен за европейската културна общественост.
И добре, че са приятелите му от литературния кръг „Живо слово”, които след смъртта на Димчо Дебелянов събират ръкописите му и издават посмъртно две негови книги “Стихотворения”- 1920 г. и “Златна пепел”- 1924 г.
Пак те стават причина през 1931 г. да се създаде инициативен комитет, който да принесе тленните останки на поета от изписаното с черни букви в нашата история гръцко градче Демир Хисар в родната Копривщица. Така 12 години след трагичната кончина на поета, костите му най-сетне намират вечен покой.
Да се завърнеш в бащината къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
