Хронологията на събитията разкрива съвместно съобщение на българските представители в Европейския парламент
Автор: Десант
Българските представители в Европейския парламент разпространиха до медиите съвместно съобщение относно признаване на българското малцинство в Албания.
Припомняме, че на последното пленарно заседание албанският парламент гласува Закона за защита на националните малцинства в Албания, където в чл. 3.2 признава за малцинства в страната: гръцкото, македонското, влашкото/арумънското, ромското, египетското, черногорското, босненското, сръбското и българското.
До това се стигна, след като във вторник представителите на управляващата Социалистическа партия и опозиционната Демократическа партия в правната комисия на албанския парламент приеха поправка в Проектозакона за защита на националните малцинства в Албания, като добавиха „българи“ сред официално изброените малцинства.
"Това е кауза, по която българската държава работи от десетилетия, но особено активно през последните няколко години" - изтъкват нашите евродепутати.
В тяхното изявление се казна още, че до този резултат не се стигна лесно. В текста на проектозакона за защита на малцинствата дълго време присъстваха изброени всички исторически общности в страната с изключение на българската.
В началото на годината Ангел Джамбазки и г-н Андрей Ковачев внесоха поправка в доклада на ЕП за Албания за 2016 г., която призовава страната да признае българско малцинство в районите на Мала преспа, Голо бърдо и Гора, която благодарение на подкрепата, осигурена и от останалите български депутати в своите групи, бе одобрена в пленарна зала от над 400 евродепутати. По този начин за първи път в резолюция на ЕП се призна наличието на българска общност в страната и се отправи препоръка към албанските власти за уреждане на нейния статут.
След препоръката на ЕП три организации на българската общност в Албания за по-малко от седмица събраха близо 3000 подписа под официална петиция за признаване на българското малцинство в страната, която бе изпратена до албанското правителство и албанския парламент.
"Бихме искали да поздравим лидерите на тези организации – Ервис Талюри, Димитри Никола, Яни Никола, Фисник Ходжа и Хаджи Пируши, всички албански граждани от български произход, председателя на фондация „Българска памет“ – д-р Милен Врабевски, албаниста Антон Панчев и всички други, които подпомогнаха процеса.
След това работихме координирано и с управляващите от Социалистическата партия на Албания, член на Групата на социалистите и демократите, където Сергей Станишев изигра основна роля, като проведе разговори с председателя на групата в албанския парламент Таулант Болла, а Андрей Ковачев разговаря с Генц Полло – заместник-председател на опозиционната Демократическа партия, член на ЕНП. Това допринесе за консенсусната поправка в правната комисия на албанския парламент.
На ниво правителство – се проведоха разговори между двамата премиери Бойко Борисов и Еди Рама и двамата външни министри Екатерина Захариева и Дитмир Бушати. Народното събрание, в лицето на председателя на външната комисия Джема Грозданова, изпрати две писма до колегите си в албанския парламент.
На последната пленарна сесия в Страсбург отново с общи усилия осигурихме подкрепата на 29 депутати от 9 страни за спазване на препоръките на ЕП и за включване на българското малцинство в проектозакона и за поддръжка на петицията-подписка на албанските граждани от български произход.
Бихме искали да поздравим и благодарим на всички за отличната координация и сътрудничество, които доведоха до този резултат за страната ни и за нашата общност в Албания. Отново доказваме, че когато работим заедно по национално отговорни каузи, успяваме!" - се подчертава в съобщението на българските представители в Европейския парламент.
По този повод Ангел Джамбазки коментира: „Свидетели сме на исторически момент. Беше направена историческа крачка, която възстановява историческата справедливост и разбива тежки фалшификации за българските общности на Балканите. Благодаря на колегите, с чиито общи усилия успяхме да постигнем този резултат. Признаването на съществуването на историческото българско малцинство е положителна стъпка в развитието на отношенията на Балканите. Спазвайки европейските препоръки, Албания показва, че има желанието и волята да работи активно за бъдещо членство“.
TOVA E MNOGO DOBRA NOVINA!TRJABVA DA BLAGORIM NA VSI4KI,KOITO SE TRUDEXA OT GODINI ZA TOVA
DOBRO DELO I ISTORI4ESKA SPAVEDLIVOST!KAKTO I NA ALBANSKATA STRANA ZA NEINATA DOBRONAMERENOST I PRIJATELSKO OTNOSHENIE KAM BALGARIJA!KOETO MEZDU DRUGOTO MOZE BI E PRO
DIKTUVANO I OT OBSHTATA ISORI4ESKA SADBA,NO MOZE DA E I ZAJAVKA ZA EDNO PO-BLIZKO PRIJATELSTVO V BADESHTETO!
