На практика 7 ноември не се празнува още от времето на Елцин, той дори не е почивен ден
Автор: Дойчин Стоилов
От историята е известно, че преди едно столетие, на 7 ноември (25 октомври по стар стил) 1917 г., в Петроград бива завзет Зимния дворец, членовете на Временното правителство са арестувани и е провъзгласена властта на Съветите, която просъществува в бившия Съветски съюз в продължение на над 70 години.
Това, което е малко известно, е това, че празничният канон с манифестациите на трудещите се, излизането на вожда на трибуната на мавзолея на Ленин и последващия военен парад на Червения площад е оформен по времето на Сталин.
През 70-те години на миналия век обаче ситуацията се променя и пълният с патос Ден на Октомврийската революция отстъпва място на Деня на победата и Нова година. Населението повече се радва на двата почивни дни покрай отбелязването на ВОСР, тъй като до 1992 г. и 8 ноември също е неработен.
След разпадането на Съветския съюз, президентът на вече новата страна – Русия, Борис Елцин подписва на 13 март 1995 г. Федерален закон „За дните на воинската слава на Русия“, в който 7 ноември е наречен Ден на освобождението на Москва от силите на народното опълчение под ръководството на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от полските интервенти (1612 г.).
С указ от 7 ноември на следващата 1996 г. Елцин дава ново име на празника – Ден на съгласието и примирението, а 80-годишнината от ВОСР е обявена съответно за Година на съгласието и примирението.
На 29 декември 2004 г. руският президент Владимир Путин подписва нов федерален закон. В съответствие с него, 7 ноември става Ден на воинската слава на Русия, а датата 4 ноември е обявена за Ден на народното единство.
С влизането в сила на този закон от началото на 2005 г. 7 ноември престава да бъде почивен ден. Вместо него вече за неработен е обявен 4 ноември.
На 21 юли 2005 г. Путин прави редакция на закона, съгласно която 7 ноември се сдобива със статут само на „паметна дата“, а не на официален празник.
В навечерието на тазгодиишния юбилей от болшевишката революция, информационно-аналитичния руски портал „Времени“ отбелязва, че нито един от идеалите на Великия Октомври на практика не е въплътен в живота. В СССР е създадена система не по Карл Маркс, а по отделен глобален проект, в който марксизмът играе известна, но далеч не решаваща роля.
„Към края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век глобалният проект СССР, чието начало бе положено през октомври 1917 г., изпълни своята мисия. Взето е решение този проект да бъде закрит. И това става по пътя на ликвидирането на СССР“ - отбелязва медията.
Днес призивът „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ вече може да се чуе единствено във все по-оредяващите редици на едвам кретащите зад кулисите на политическата сцена комунистически партии.
Социологическо проучване, проведено в Русия още преди петилетка, цитирано от РИА „Новости, показва, че дори самите руснаци вече не празнуват 7 ноември. Едва 18% от тях са склонни да отбележат ВОСР. Това се оказват предимно пенсионери (31% от анкетираните) и хора над 55 години (29%) с нисък потребителски статус, както и привърженици на Владимир Жириновски (39%).
Очевидно е, че залпът на „Аврора“ отдавна е заглъхнал. А ехо от него кънти все още само в някои побелели глави, изправени така или иначе пред прага на оглушаването си.
Едно столетие след написването си, една страница от световната история минава към графата „студени досиета"...
1. Руснаците освобождават България, така е. Крайната им цел обаче е извоюването на Босфор и Дарданели. Превръщането на България в задунайска губерния веднага след освобождението не е в полза на руснаците защото това щеше да алармира западните Велики Сили които щяха да въоръжат Турция, Гърция, Румъния и Сърбия. Така че руснаците временно имат нужда от независима но външнополитически подчинена България. Освен това, българите щяха да се бунтуват срещу тях ако страната беше превърната в руска територия и щяха да получат оръжейна подкрепа на (поне част от) западните велики сили и съседните държави. Така че Русия разчита на благодарността ви в съвместната борба срещу Турция. Тогава в Северна Добруджа българите започват да са подложени на гонения, "благодарение" на Русия която дава тази територия на Румъния. В Поморавието българите са принудени да се сърбизират. България има какво да предложи на западните големи държави: борба срещу Русия или Турция в замяна на Северна Добруджа и/или Поморавия.
Русия воюва срещу България на страна на Сърбия, Румъния и Гърция през първата световна война, насилствено македонизира Пиринския край, "върна" на Сърбия/Югославия българските територии освободени от България и Германия след края на втората световна война, комунизира страната, дава на Румъния Северна Добруджа, не признава съединението на Източна Румелия с България, нито провъзгласяването на независимостта през 1908 г. и т.н.
Русия няма никаква услуга за връщането на Южна Добруджа. Германия и Италия я върнат за да спечелят България на тяхната страна. Англия и САЩ също признават справедливостта на българската кауза в Южна Добруджа, през цялото междувоенно време, а и веднага след като Германия и Италия върнат тази земя на вас.
In a speech on September 5, 1940, Churchill said, “Personally I have always thought that the Southern part of the Dobrudja ought to be restored to Bulgaria, and I have never been happy about the way Hungary was treated after the last war.” Churchill, Speeches, 1: 246
2. България има интерес от силна Украйна като съюзник срещу Румъния и Русия. Румъния има териториални претенции към и двете страни а Русия иска да ги превърне и двете в губернии.
3. Русия почти винаги е предпочитала Сърбия пред България, включително и в днешно време.
Вижте какво са казали "лошите" американци за българите в Македония, докато руският (или съветският, същото е, Съветският Съюз е комунистическа Русия) Коминтерн през 1934 г. създава македонската нация или по-точно дава допълнителен и мощен тласък на вече създадения от сърбите македонизъм:
The Department has noted with considerable apprehension increasing propaganda rumors and semi-official statements in favor of an autonomous Macedonia emanating from Bulgaria, but also from Yugoslav partisan and other sources with the implication that Greek territory would be included in the projected State. This Government considers talk of "Macedonian Nation", "Macedonian Fatherland", or "Macedonian National Consciousness" to be unjustified demagoguery representing no ethnic or political reality, and sees in its present revival a possible cloak for aggressive intentions against Greece.
U.S. State Dep. Foreign Relations Vol. VII, Circular Airgram [868.014]
