За първи път ЕК ни дава изцяло положителна оценка за сектора „Правосъдие“, казва депутатът и зам.-председател на НФСБ
Автор: Антония Чорева, Флагман
Борис Ячев е български политик, депутат в 40, 43 и 44-то Народно събрание на България. Бил е член на ВМРО. През 2014 г. става член на НФСБ. На конгреса на НФСБ през същата година е избран за заместник-председател на партията.
- Г-н Ячев, как ще коментирате доклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, който излезе днес. Положителен или отрицателен?
- Обективен. Отразява ситуацията такава, каквото е. Ние сме доволни, защото този доклад оценява усилията не само през последните 6 месеца, всъщност дава оценка на това, което е свършено през предходната година.
Защото в областта на правосъдието, мисля, че за първи път от доста време за се дава изцяло положителна оценка за сектора „Правосъдие“. Тази оценка е благодарение на усилията и на законодателните инициативи, които ние подкрепихме в миналия парламент. Това бяха и промените в съдебната власт, разделението на Висшия съдебен съвет на квоти. Така че ние го приемаме и като оценка и на нашите усилия от предходното правителство.
Факт е, че докладът, който излезе януари месец и сега този доклад, отразяват един период, който условно може да бъде разделен на две части.
Това е периодът, в който нямаше стабилно управление, служебно правителство – преходен период без действащ парламент, в който и да искахме, нямаше как да се случи продължението на реформата.
В същото време докладът ясно и категорично отчита, че от месец май насам започва една стабилизация, ускоряване на процесите по реформи и особено последните месеци тези процеси вървят към своя завършек.
Тоест ние от двата доклада виждаме нашата положителна роля в отминалия период и в последните няколко месеца като стабилизатор и най-вече като катализатор на процесите. Със сигурност тези процеси, особено в областта на организираната престъпност и борбата с корупцията, не се случват толкова бързо, колкото искаме.
И за първи път имаме доклад, в който липсват препоръки и забележки, които ние трябва да изпълним. Което означава, че можем да бъдем оптимисти, че в края на 2018 г. вече мониторингът на България може да отпадне.
- А защо не отпадна сега. Каква е причината, според вас?
- Причината е, че действително част от реформите, особено реформата по отношение на организираната престъпност и корупцията, все още са в развитие, те не са приключили, няма и как да приключат, защото по темата Антикорупция активното законодателство е на практика от последните 2-3 месеца.
Признавам, че имаше опити за законотворчество на тема Антикорупция и в миналия парламент, само че тогава нашите коалиционни партньори и вицепремиерът Меглена Кунева не създаде добър модел на Антикорупционно законодателство и самият процес по създаване на такова не беше прозрачен и не беше обсъждан в достатъчна степен. Правеше се в едно затворено общество, както се плете дантела, събрали се едни жени и си говорят нещо. И ни беше представен един продукт, който беше заимстван от различени елементи от законодателството на много европейски държави в областта на корупцията, не всички обаче успешни модели. Повечето от тях даже претърпели провал. Затова и не проработи, тогава и Патриотите го отхвърлихме и имахме сериозни забележки.
В крайна сметка този Антикорупционен закон не мина, така че ние практически реални резултати в областта на антикорупцията може да очакваме вече след приемането на един ефективен закон, създаването на едно ефективно бюро. Така че в тази връзка аз не съм притеснен, че няма препоръки за отпадане на наблюдението сега.
Явно по отношение на борбата с корупцията ни предстои да извървим още един дълъг път. По добре така, отколкото да действаме, например като румънския модел, който се оказа радикален.
Колко често ни се представяше румънският модел като образец, като пример, включително и през миналите години и ни се предлагаше да вземем румънското законодателство - много съкратени срокове, много бързо, много ефективно.
Оказа се, че това не е така. В момента в Румъния се извършва ревизия на този модел за антикорупционно политика, защото се оказа, че по този начин може да бъде използван много лесно за политически цели – притискане на политически опоненти, политически чистки, мачкане, шантаж, смазване на опозиция, страх в Румъния, отчете се спад на усвояване на еврофондове, защото никой не иска да работи с еврофондове, защото веднага започва да бъде проверяван. Администрацията на практика блокира работата с еврофондове именно заради подобен тип много радикално антикорупционно законодателство.
Затова ние предпочитаме по-умерен модел, който може да бъде резултатен, макар и не толкова бърз и защото все пак България е предпазена от големи корупционни скандали.
Такива корупционни скандали имаше в някои европейски държави, не говоря само за новите демокрации като Румъния. Ние, Слава Богу, сме предпазени.
Така че това е сигурно една от причините да няма сега предложение от Европейската комисия за отпадане на мониторинга към този момент.
Приемам го спокойно, 2018 г. не е далече. Половината година ще бъдем заети с далеч по-важни неща – европейското председателство, което обаче със сигурност няма да спре развитието на тези реформи, които сме започнали.
- В доклада се съдържа анализ на реформите, като има една част, в която се намеква, че има влияния на ВСС върху съдии. Какво означава това, според Вас?
- По-скоро констатация. Това е резултат от процеса, при който ролята на ВСС се засили. Сега, дали Висшият съдебен съвет се опитва да се меси в работата на съдии, аз нямам такова усещане.
Фактът, че и предишният ВСС, който си отиде, и новият, се опитват да бъдат, според мен, максимално неутрални. Така че това е може би констатация затова, че се опитахме и чрез подбор на хора, които влязоха във ВСС от квотата на парламента и чрез прецизиране на правомощията на ВСС. Това може би е създало у ЕК едно впечатление, че опитвайки се да засилим самочувствието на хората във ВСС, го правим нещо като контролиращ орган на съдиите. Което не бива да се случва.
Аз нямам усещането, а сигурно и повечето хора в България нямат усещането българските съдии да се страхуват от нещо. Напротив, виждате колко често имаме примери в правораздаването, с които и ние като граждани, и като политици, не сме съгласни, но няма какво да им кажеш.
Всеки, който се е опитал по някакъв начин да коментира съдебно решение, обикновено, особено ако е политик, е сатанизиран.
- Друга критика в евродоклада е затова, че Законът за съдебната власт е приет набързо и без да се проведени обществено обсъждане и консултации със заинтересовани групи. Как ще коментирате това?
- За мен по-важното е един закон да има резултат и полза от него и да се огледа от всички страни, но да бъде бавен.
В случая това, че беше постигнато политическо съгласие този закон да бъде вкаран бързо, разгледан и приет по- бързо, мисля, че ще го направи и по-резултатен. И така се получава.
Ето сега вече имаме нов орган – Консултиращ съвет към Народното събрание, който ще оглежда законите. Аз си мисля, че ако има нещо, което ние сме пропуснали като вносители и законотворци като народни представители, този съвет по законодателство, в който има юристи, ще го изглади.
- Първо, второ, трето – какви са действията, стъпките, които трябва сега да направим, за да може 2018 г. наистина да отпадне мониторингът на ЕК към България?
- Аз мисля, че две неща са предизвикателство пред нас. Едното, продължаваме усилията да бъде преборена организираната престъпност, защото тя е нещото, което всъщност ни злепоставя пред Европа и има определен напредък в тази посока.
Тук трябва по-осезаемо да се усети подкрепата на цялото правителство към МВР и към редовите полицаи. Трябва да им се вдъхне повече самочувствие и то не става само с вдигане на заплати, с нови кубинки, с нови униформи, разбира се, това е важно, но полицаите трябва да са наясно, че когато предприемат радикални мерки срещу нагли престъпници – срещу тях стои държавата, стои правителството и няма да се огъне и да ги изостави и да ги хвърли на кучетата, каквито примери имаше в едни по-предишни години.
И на второ място, с много големи очаквания от Антикорупционно звено. Истината е, че това е нещо ново за България. На едно място събират антикорупционни звена, които досега са работили успоредно, някои си пресичаха дейността, други пък донякъде и взаимно си пречиха. Сега трябва да ги съберем на едно място. Тук очаквам проблем да бъде човешкият фактор, професионалният, социалният фактор, защото заговорихме за различни видове клас – нещо, което трябва да бъде преодоляно и много голямо внимание и под много силен обществен интерес трябва да заработи това антикорупционно бюро.
То е натоварено с големи очаквания, надявам се бързичко всичките тези 5 или 6 органа бързо да бъдат слети в едно и бързо да се стиковат, защото очакванията са големи. Там не бива да имаме провал.
Може да направим перфектното законодателство, да измислим перфектният Антикорупционен закон – най добрият в Европа, ако обаче хората на терен тръгнат да го саботират, това няма да бъде добре.
Така че двете неща, според мен, и това, което е тръгнало като прозрачно правораздаване, трябва също да продължи.
- Ще се случи ли и ще отпадне ли мониторингът в следващия срок?
