Споделените чувства, изписани върху тях, връщат лентата назад и ни пренасят във време на уважение и скромност – добродетели, някак заличени с годините
Автор: Пламена Кирова, уредник в РИМ-Бургас
Главните герои в тази история са госпожица Марийка Дякова и господин Тодор Тошев. Началото на тяхната любов е поставено около 1919–1920 г., когато младият търговец на тютюн г-н Тодор Тошев минава през Одрин и се влюбва в незавършилата училище тогава г-ца Марийка Дякова.
Тодор Тошев е роден през 1888 г. в Казанлък, а г-ца Марийка Дякова е родена през 1905 г. в Одрин. Родовата история на Тодор Тошев все още не ни е напълно известна, за разлика от тази на Марийка. Родена в семейството на големия патриот и съветник в Одринската Българска митрополия Георги Дяков, Марийка има две сестри и един брат.
Животът на баща й Георги Дяков е много интересен. Роден през 1854 г. в село Малък Дервент, Софлийско, той отрано остава сирак. Това го принуждава да напусне родното си село и да тръгне да си търси прехраната. Така се озовава в Одрин, където до обявяването на Руско-турската война работи по чужди хора. Успява да спести няколко турски лири жълтици и с помощ от приятели отваря малко дюкянче за цигари и книжарски дреболии.
След Освобождението и Илинденско-Преображенското въстание Георги Дяков е съветник в Одринската Българска митрополия. Преди започването на Балканската война 1912 г. той заедно с още няколко човека, видни българи, повечето от които учители, са оковани и изпратени в Цариград, а от там в Диарбекир.
Тодор в Кавала през 1944 г.
Несгодите продължават да се редуват с кратките глътки въздух в малкото дюкянче. Именно в него пламва любовта между Марийка Дякова и Тодор Тошев.
Дълбоките чувства между двамата са запечатани и на хартия, благодарение на която ние днес можем да разкажем любовната им история извън семейството. Поради факта, че Тодор е търговец и му се налага непрекъснато да пътува, отношенията се поддържат чрез писма и картички.
За съжаление, до нас достигат само част от картичките – 51 броя, запазени и предадени от тяхната внучка Диана Славчева, но те са напълно достатъчни да разкрият дълбоките чувства, които са изпитвали един към друг Марийка и Тодор.
Всяка една от картичките е тематична – двама влюбени или влюбена девойка. Половината от картичките са фотографии, а другата половина са рисувани.
Трудно е да се определи къде са напечатани картичките – някои имат надпис на немски Herzliche Weihnachtsgrüsse; на други на гърба пише „произведени в Италия – made in Italy“; на трети има надпис на руски и немски ТебѢ приадлежитъ сердце мое. Dein ist mein herz.; на четвърти има послания на френски Bonne Annee!, Je ne sais pas te le dire a la folie et pour la vie., Dans tes bras pour me bercer en attendant brûlants baisers., Toujours je t’aimerai., Dans ces fleurs tout mon cœur., и други.
Картичките с послания на френски език са използвани от г-ца Марийка Дякова, като на една от тях самата тя е написала стих на френски: „Je vous aime je vous adore, comme la rose de la matin, mais la rose pour un jour et toi pour toujour!” (Обичам ви, обожавам ви, както розата сутрин, но розата е за ден, а вас завинаги!). Това е показателно за образованието, което е получила Марийка, предвид времето, в което е живяла.
Още от първата запазена картичка с дата 17 октомври 1920 г. четем:
„Мили Тодоре,
Получих писмото Ви от 15. X. и бях много трогната от съдържанието му. Не мога да претегля щатието си – няма думи за изказвание. Вашата любов ми отвори очите. Сега зная какво нящо е любов и вярвам, че человек бива само тогаз честит, когато обича и го обичат. Но както Ви писах в първото си писмо, ако е щастие, като свърша училището, тогава ще Ви стана другарка завинаги. Засега недейте ми пиши толкова често, защото съм заета с много уроци и не мога да Ви отговарям. Сега мога да Ви кажа довиждание, като Ви изпращам искрени привети: Марийка“.
Обръщенията помежду им са много мили и разкриват тяхната дълбока привързаност – „Многообични ми Тошко,...“, „Мили Тодоре,...“ „Многообична ми Марче,...“, „Мило дете,...“, „Мила Марийке,...“, както и подписите на картичките – „Твоя Марче!“, „Твоя обична Марийка!“, „Твоя вечно любяща годеница Марче!“, „Твой обичан Тодор!“, „Твой вечно любящ годеник Тошко!“.
Градацията най-вече в подписите на картичките се забелязва след 1921 г., когато двамата я посрещат като годеници. От там нататък картичките са подписани и от двамата с думата годеник/годеница.
Една единствена картичка, написана от друг и адресирана до г-ца Марийка Дякова разкрива факта, че има годеж. Това е картичката, с която Манол (брат на Марийка) честити новата 1921 г. на семейство Дякови и описва какви подаръци са пратени за тях.
„За Марийка
Мило Миче,
Писмата Ви на всички, мама, Донка, Василка и Любен получих, но понеже нямам време сега да Ви пиша по отделно, то пиша за всички на теб. Подаръците купих Ви и изпратих и идущата седмица вярвам да ги получите, ако не се изгубят. Те са: за мама едно бяло палто жакет, плетено от чиста вълна, за Донка една фрез шапка плетена, вълнена и един шал същия цвят, за Василка една бяла шапка плетена, вълнена и един бял шал, за Любен един бял вълнен шал, за Та (не се чете, вероятно пише татко) един тъмносин вълнен шал, за тебе един бял рунтав вълнен жакет (палто), една бяла плетена шапка и шал бял. Мисля, че ще ги харесате всички и ще останете доволни, който не е доволен да ми го повърне.
Поздравлявам Ви всички с новата 1921 год., а теб като годеница на Т. Тошев, пиши ми какво мислиш по този въпрос, съгласна ли си?
Целуни всички от моя страна. Целувам те. Манол“
Съдържанието на писмата също градира с времето. От почти обикновените въпроси, свързани със здравето, преминалия ден, поздравления за именни дни, Нова година, Великден до много по-чувствени душевни терзания. В една картичка с дата 26 март 1921 г. попадаме на прекрасно обяснение в любов от страна на Тодор Тошев:
„На многообичната ми годеница г-ца Марийка Дякова, Едрене
Многообична ми Марче, дълбоко съм трогнат от искрено душевните Ви благопожелания по случай имения ми ден. Изказаният Ви стон ще ми бъде пътеводителна звезда в трънливия път на живота, който с борба, постоянство и труд ще се обърне в розова градина, в която ще намерят почивка нашите искрено любящи сърца.
Твой вечно любящ годеник Тошко“
От една от картичките научаваме и точната дата на сватбата на Марийка Дякова и Тодор Тошев, а имено 10 октомври 1923 г.. Въпросната картичка е нова, от края на 30-те години на ХХ век и е със следното съдържание:
„Копривщица 10 окт, 1923 – 10 окт. 1939 г. До г-жа Мара Тошева
Мило Маре, Далеч от тебе и семейството ни, поздравлявам те с датата, с която турихме началото на нашия семеен живот. Дано провидението ни даде живот и сила, щастие, за да бъдем наедно за нас, семейство, близки и общество, за да празнуваме тази дата до дълбока старост. Днес утре чакаме да се завърнем. Целувам Ви всички. Твой съпруг Тошко“.
Марийка и Тодор остават неразделни цял живот
Независимо от перипетиите, които им предлага съдбата, любовта на г-ца Марийка Дякова и г-н Тодор Тошев разцъфва сред тръните на войните. Изказът, почеркът в запазените картички връща лентата назад и ни пренася във време на уважение, скромност – добродетели, някак заличени с годините. Вниманието към другия, което струи от всяка една картичка, може да бъде нашата пътеводна звезда в забързания съвременен живот.
