Процесът бил прост: череният дроб (заедно с жлъчния мехур) се поставял в бъчви, докато напълно се разложи. Но хората се мръщели заради отвратителния му вкус
Автор: Десант
Около 1884 г. в САЩ се появява една рекламна картичка, озаглавена „Мъжът с рибата на гърба”. В дясната й част се мъдри марката на един медицински продукт – "Scott’s emulsion". Това е първото рекламирано рибено масло, появата на което има любопитна история.
До 1900 г. "човекът с рибата" се радвал на немалка иввестност. Неговият образ можел да се види на кутиите и бутилките, съдържащи ценния рибен продукт. Освен върху етикетите, рекламата била отпечатвана върху търговските картички, както и по разнообразни брошури и плакати, които се разпространявали не само в границите на САЩ, а по целия свят.
Рибарските общности, живели в Северна Европа, били сред нациите, които поколения наред разчитали на ценните свойства на широко използваното масло от черен дроб на треска. То било отлично средство за възстановяване на здравето, за облекчаване на болки и страдания. Още по-любопитно е, че тази тенденция се наблюдавала в момент, кокато лекарите и химиците и учените от XIX век в Европа все още не проявявали голям интерес към ценния животински продукт.
Макар че полезните свойства на рибеното масло били неоспорими, добивът на ценната маслообразна течност бил, меко казано, противен. Процесът бил прост: череният дроб (заедно с жлъчния мехур) се поставял в бъчви, докато напълно се разложи. Рибарите често прилагали и по-висока температура, за да могат да се извлекат и последните количества масло от разлагащата се воняща маса. Маслото ставало все по-тъмно при "зреене", а фазите (съответно и цветовете) в този процес, били три: бледо, светлокафяво и тъмнокафяво.
"В онези дни, маслото от черен дроб на треска не било желан продукт за потребителя. Ако трябва да бъдем искрени - то било истински отвратително и никой не можел да го приема дори еднократно, да не говорим за цял месец или по-продължителен период. Въпреки това, много хора са го приемали, а единственото разумно обяснение за това им действие било поразително благоприятаното въздействие на този продукт" - пише фармацевтът Ф. Пекел Мьолер в своята монография от 1895 г., наречена "Рибеното масло и химията" ("Cod Liver Oil and Chemistry").
Единбургският лекар Джон Хюз Бенет е историческата фигура, изиграла ключова роля за въвеждането на маслото от черен дроб на треска сред английската медицинска общност. През 1841 г. той публикувал трактатът "Treatise on the Oleum Jecoris Aselli, or Cod Liver Oil". Преди да бъде съставен медицинският труд, касаещ въздействието на рибеното масло, лекарят прекарал няколко години в Германия, наблюдавайки употребата му при лечението на рахит, ревматизъм, подагра, и живеница (форма на туберкулоза).
Публикацията на Бенет провокирала медицинската общественост и дала началото на по-нататъшни и продуктивни изследвания и експерименти от лекарите и от двете страни на Атлантическия океан. Всички тези действия довели до значителен растеж на индустрията по производството на рибено масло в Нова Англия през средата на века.
Людовикус Йозефос де Йон от Холандия пък създал през 1843 г. първия по рода си обширен химичен, описващ състава на черния дроб от треска. Неговите изследвания обсъждали и ефикасността и ползите от трите вида рибено масло. Станало ясно, че продуктът със светлокафяв цвят е с най-изразени терапевтични свойства. Той "приписал" това действие на по-големите количества от остатъчни вещества в него: йод, фосфати, летливи киселини, както и елементи от жлъчката на треската.
През 1846 г. де Йон пътувал до Норвегия, за да има възможност да се снабди с възможно най-чистото масло. До 1850 г. "Dr. de Jongh’s Light Brown Cod Liver Oil" се предлагал на пазара в цяла Европа, освен това продуктът си изнасял в САЩ. На всеки флакон пишело, че лекарството е "подложено на химичен анализ".
Дори и най-непоколебимите привърженици на употребата на рибеното масло – изследователите де Йон и Бенет, волю-неволю, трябвало да признаят, че маслообразният продукт има силно неприятен вкус и мирис, все пак, жълтеникавата течност се добивала от разложен черен дроб на риба треска. Този факт можел да се превърне в значителна пречка за употребата на рибеното масло, въпреки полезните му свойства.
През 1873 г. Алфред Б. Скот пристигнал в Ню Йорк и заедно със своя колега и приятел Самюел Боун започнал да експериментира, за да получи по-малко отвратителна форма на рибеното масло. Три години по-късно те създали компанията „Scott and Bowne” и започнали да търгуват със своя продукт, който нарекли емулсия на Скот.
Въпреки че Алфред Скот не бил лекар или фармацевт по образование, той имал способността да вижда добрите възможности за бизнес. Двамата партньори вярвали, че добрата реклама ще задвижи и наложи техния продукт. Така, през 1890 г. те станали горди собственици на фабрики в Канада, Англия, Испания, Португалия, Италия и Франция, а наред с това, рекламирали своята емулсия в цяла Америка, Европа и Азия.
Де Йон считал, че проблемът с вкуса на рибеното масло можел да се преодолее с постоянство, като продуктът се смеси с плодове, бисквити (за децата) или черешово вино (за възрастните). Въпреки мнението на учения, дискусиите и консултациите по въпроса как да се тушира неприятния вкус на хранителната добавка не спирали. Рибеното масло се смесвало с кафе, мляко, алкохол, а някои препоръчвали да се приема с пушена херинга, кетчуп или с пяната от бира. Онези с "непреодолимо отвращение към вкуса" можели да приемат маслото чрез клизма.
Скот и Боун внимателно разграничили продукта си от други, подобни на него, подчертавайки няколко детайла. Тяхната емулсия била с 50% рибено масло, екстракт от лайм, клей, глицерин и други. Така двамата предприемчиви производители регистрирали през 1879 г. първата търговска марка рибено масло „P.P.P.”, включваща инициалите и три думи: "Перфектен, Постоянен, Приятен". Марката отразявала перфектната според компанията формула - постоянна емулсия, която не се диспергирала и била с приятен вкус (той бил сравняван с този на млякото, именно така се „родил” лозунгът: „Вкусен като мляко”).
Днес рибеното масло се продава под формата на капсули и проблемът с неприятния му вкус е решен отдавна. Нещо повече - то изживява своя ренесанс, като е една от най-търсените хранителни добавки, съдържаща безценната есенциална киселина Омега-3, която е изключително полезна за нашето здраве.
