Заради своята широка кройка и новаторски намерения берковският краевед става трън в очите на местните ръководители от времето на соца
Автор: Иво Пешков, директор на МК-Берковица
Всяка епоха ражда славни личности. Те оставят с делата си отпечатък за поколенията и пример как да отстояват своето верую. България има вечните символи на патриотизъм като Ботев, Левски, Вазов, с чиито деяния и съдбини ни учи на мъдрост историята. Без Патриарха на българската литература Берковица нямаше да остави такива следи в културната история на Северозападния край, както не може да се подложи на съмнение, че градът, а и целият Северозапад би останал с къса памет, ако не бе Милан Миланов-Революцията.
Вечно деен, отиващ нанякъде, нарамил върху плещите си стотици отговорности. За благото на обичания от него роден край и в името на революцията, защото за Милан Миланов всеки ден бе революция.
Роден е в с. Ягодово на 28 октомври 1928 г. През1946 г. завършва берковската гимназия и го назначават за околийски читалищен организатор. Въодушевен, тръгва да обикаля околията и с нестихващ ентусиазъм започва да създава читалища, буквално за един ден.
Завършва с отличие образованието си – история в Софийски университет, задочно. Освен духовните и културни инициативи, урежда и електрифицирането на селища като с. Горно Озирово, Горна и Долна Бела речка, с. Черкаски. След това, в Окръжен народен съвет и формирането на Общински съвет, разработва програми за туристическото, творческото и културното развитие. Едновременно с това се грижи за развитието на читалищата, събира и дарява книги на библиотеките.
В периода 1879-1880 г. в Ипеклийската къща в Берковица живее, твори и работи като председател на Окръжния съд Иван Вазов. Поради тази причина на 21 юли 1957 г. сградата е обявена за къща музей. Още тогава, въпреки че не е пряко свързан с новооткрития музей, Милан Миланов, съдейства за развитието и популяризирането му. В началото на 1963 г. става уредник на музея. Открива щанд за берковски сувенири, а бившият литературен кръжок „Николай Фол” е възстановен.
Подготвя кратък Пътеводител за Берковица. Излиза първата книжка за града „Малка туристическа библиотека”, която е и първа творба на бъдещия автор. Всички са заразени от неговия ентусиазъм и почти цялото население се включва с каквото може и помага.
Според Милан Миланов перспективите на малкия град Берковица е да бъде превърнат в привлекателно курортно селище с неповторима природа и културно-историческо минало. Сградата на хана (преди това кожарски склад в т. нар. Табашка махала), през 1966 г. е изоставена. Имало разпореждане от тогавашните ръководители ханът да се събори, но специалистите, а и Национален институт за паметниците на културата се противопоставят и настояват той да бъде запазен и консервиран като декор на къща музей „Иван Вазов”.
Така у Милан Миланов възниква идеята за изграждане на Етнографски музеен комплекс около него, като се реставрират и използват старите възрожденски къщи наоколо, а в тях да се демонстрират и съхраняват старите берковски занаяти и традиции. Ангажира в дейността си цялото семейство, приятелско обкръжение и множество доброволци.
Той се впуска на обиколки в околните села, за да събира етнографски документи, материали, художествени произведения и други доказателства за местната идентичност. Тази напредничавост обаче буди недоверие и скептицизъм у ръководителите. Заради своята широка кройка и новаторски намерения той става трън в очите.
И така, през 1970 г. изграждането на Етнографски комплекс се забранява, него го изключват от партията и го уволняват. Тогава се решава музеите в Берковица да бъдат разделени на отделни обекти, всеки със самостоятелен ръководител, а не да съществуват като музеен комплекс.
В берковска община съществуват останки от 7 късноантични крепости. За Берковското кале се знае, че е възникнало във времето на траките. От 1971-78 г. Милан Революцията реабилитиран, работи над археологически обект Калето. Разкопките са ръководени от ст. н. с. Димитрина Джонова. Изгражда се база, експозиционна зала, водоснабдяване, електрификация, телефонна връзка. Открит е зоокът.
След известно време Общината поверява на Милан Ловния дом, който реконструира и съдейства за изписването на стените му от големия български художник и карикатурист Борис Димовски, а сюжетите са от творчеството на Йордан Радичков.
В почивните дни, на доброволни начала, в продължение на 12 години извършва теренни проучвания с помощта на геодезисти, заснема близо 100 крепости, селища и могили в цяла Северозападна България. Това е огромна по своята същност и обем изследователска работа. Материалите, които събира, остават необработени, а в последните години голяма част разпилени. За кратък период между 2000-2003 г. обаче Калето остава без охрана, обират го, запустява.
Милан взема участие и в изграждането на Етнографският музей и градската галерия в Берковица. В края на 70-те години на миналия век се реорганизира музейното дело в окръга и се създава окръжна дирекция „Културно-историческо наследство”. На Милан възлагат длъжността директор на новосъздадената институция. По това време, на 19 септември 1979 г., в хана се открива природо-научна експозиция – пак с неговото съдействие. На 27 февруари 1983 г. обаче ханът изгаря заедно с природо-научната сбирка, поместена в него.
Милан Миланов е 15-годишен, когато отива в Лопушанския манастир и остава смаян от величествеността му. В своя творчески и изследователски апогей започва да прави проучвания за манастира, публикува материали. Създава диафилм за светата обител. Голям е приносът му около възстановяването и популяризирането й. Сам се заема с изграждането на магерницата и с проекта по реконструирането на битовата сграда. В края на май 2007 г. е издадена поредната му историко-краеведческа творба „Лопушански манастир ”Св. Йоан Предтеча”.
В навечерието на своята 70-годишна възраст, през октомври 1998 г. издава книгата „Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий” с помощта на Берковското родолюбиво общество. Милан Миланов е основна организаторска фигура в събитията около манастира – събор, годишнина или православен празник. Въоръжен с фотоапарат и бележник, той е там, където минало и настояще се събират, за да тръгнат по пътищата към бъдещето.
Всичките трудове, които създава за светите обители, за историческите градове Берковица и Чипровци и за селищата от Петрохан до Лом, са постижение в цялата ни съвременна краеведческа литература.
Берковица се нарежда на четвърто място по важност и обвързаност с творчеството на Иван Вазов, наред с градовете София, Пловдив и Сопот. Милан Миланов подготвя книга за писателя във времето, когато работи и твори в Берковица, която излиза през 2000 г. 10 години след първото й издание, Миланов създава втори допълнителен и преработен вариант. Тя запознава читателя с писателя и го разхожда по Вазовите пътеки в планината, а също и с бита и културата на Северозапада.
И досега, назове ли се връх Ком, изниква пред нас барелефният образ на Иван Вазов, издигнат отново благодарение на Милан Миланов-Революцията.
През 1992 г. той създава Берковско родолюбиво общество – гражданско сдружение с благородна обществена функция, председател на което е до края на житейския си път. Сред целите на това сдружение от доброволци е развитието на туризма, съхраняването на паметниците на културата, издаване на материали в пресата, пътеводители и дипляни за Северозапада. Започва да издава вестник „Балкан” (по-късно преименуван в „Северозападен Балкан”), чието мото е „От Петрохан до Лом”.
Неговият сърдечен апел е: „Нямаме право да запустим родните огнища! Наш дълг е да ги възродим!”
Още края на 70-те години у Милан Миланов се заражда идеята да се създаде Радичков дом на душата. Този дом на писателя-земляк е мислен да се развие в хана срещу музей „Иван Вазов”, който изгаря. Има и вариант убежището на Радичковото творчество да бъде уредено в Ловния дом. През 1986 г. обаче стенописите на Борис Димовски са заличени и работата по сградата е преустановена.
Въпреки това Милан не се отказва от идеята за създаване на музей на Радичков в Берковица.Инициира и създава Фондация за Радичков музей, открива сметка за дарения. Събира и съхранява над 700 експоната за Радичков. И всичко засега спира дотук – след смъртта на Миланов, експонатите са в неговите наследници и очакваме да бъдат предадени в музея.
Милан Миланов със своя голям приятел Йордан Радичков
Краеведът създава трийсетина книги, множество дипляни, албуми, тематични материали в периодичния печат, три цветни документални пълнометражни филма, многобройни проучвания и изследвания. Трябва да се отбележи, че за заслугите и приноса в областта на историята, етнографията, литературата и в културната сфера, той е носител на орден I степен „Кирил и Методий”.
Талантът му бе да съхранява, запечатва, документира и разпространява история – история на села, градове, църкви, манастири, големи личности, обикновени хора, могили, пещери, улици, пътеки... Той не усещаше годините, чувстваше безвремие и безсмъртие. И беше прав – остана безсмъртен със словото си, с книгите си, с душата си, отдадена на родния край.
Ние бяхме свикнали той да знае всичко, беше нашата „музейна енциклопедия”, от която черпехме безвъзмездно информация за миналото. Пееше „Многая лета”. Да, Бог му даде много лета, но такива хора, колкото и време да съществуват физически, никога няма да им стигне.
Всякога носеше книги, брошури, вестници, материали, пишеше, снимаше, документираше – той е истински пример за доброволчество. Ако и в този век, в този край се роди поне един като Милан – с такова сърце, страст, и всеотдайност, значи нищо от онова, което сме свършили, не е било напразно. Той стори толкова, колкото някои с векове не биха съумяли.
Познавах лично Милан Миланов и вярвайте ми не познавам друг земляк, който така да милее за родния край. Той наистина беше подвижна енциклопедия. Човек с огромно сърце, остър ум и неостаряващ блясък в очите. Радвам се, че и други хора помнят Милан. Мисля, че всеки граждани на Берковица трябва да знае това име.
