Действията на помощника на Левски се оказват съдбовни за унищожаването на дългогодишната дейност на Апостола на свободата в България
Автор: Атанас Коев
Името на Димитър Общи е известно на все българин – не само като помощник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация и като участник в гръцкото и италянското освободителни движения, но най-вече като извършител на Арабаконашкия обир, оказал се съдбовен за унищожаването на дългогодишната дейност на Апостола на свободата в България.
На 16 януари преди 145 години този наш революционер увисва на бесилото, след като бива осъден на смърт от турския съд в София.
Бъдещият бунтар започва земния си път в село Дяково (днес град в Република Косово) през 1835 г. През 1862 г. той влиза в редовете на Първата българска легия в Белград. След разтурянето й се включва в четата на Стоян войвода.
От 1866 до 1867 година участва в Критското въстание, за което впоследствие получава гръцки паспорт. След това известно време е при водача на италянското освободително движение Джузепе Гарибалди.
В края на 60-те години на ХIХ век Димитър Обще се завръща в България и организира собствена чета, с която излиза в Балкана. Наскоро обаче е заловен от турските власти, като от въжето го оттървава гръцкият му паспорт.
Когато е освободен се присъединява към четата на Тодор войвода, но наскоро се скарва с него и се отделя с още двама четници. През 1870 г. отново организира малка чета, но тя скоро се разпада.
След създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) Общи е определен от председателя на комитета Любен Каравелов за пръв помощник на Васил Левски.
През 1871 г. той се прехвърля на юг от река Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията си за по-голяма власт в нея, не се съобразява с дисцилината, която се изисква от революционния устав. Общи жадува за самостоятелност и във връзка с това се предлага за апостол на Македония. Левски обаче му няма доверие и отказва назначението.
Въпреки това по настояване на Ловешкия революционен комитет му се дава пълна свобода на действие в Орханийско, дн. Ботевградско. Помощникът на Левски не се задоволява с това и предприема фракционни действия срещу него. Това създава големи трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи провежда успешен обир на орханийската хазна в Арабаконашкия проход, като нападението е организирано от него с цел да се финансира национално-освободителното ни движение, но не е одобрено от Васил Левски.
Въпреки че обирът е успешен, наскоро след това той се превръща в провал и става причина за първите удари на османските власти срещу революционните комитети в Софийско, Орханийско, Тетевенско и др.
След предателство помощникът на Левски е заловен в село Чериково, където се укрива и е изправен пред турски съд. Подведен от огромното си самомнение той поискал да бъде отведен в Цариград, за да говори със султана, но накрая склонява да даде показания пред специална правтилствена комисия в София.
Пред нея Общи прави пълни разкрития за дейността на ВРО, посочвайки Апостола на свободата като водач на организацията. Целта му е да покаже пред европейската общественост, че в страната има силно организирано революционно движение, както и да представи извършеният от него обир не като криминално деяние, а като добре организиран политически акт.
Вместо това обаче самопризнанията му допринасят за цялостното разкриване на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Опитът на Васил Левски да спаси каквото може от турските власти довежда до залавянето на Апостола, а по-късно и до обесването му.
