Това се случва преди 90 години в Турия, а голяма част от включилите се в живата картина лично са участвали в страшния бой
Автор: Диана Славчева
В последните години стана традиции по повод честването на исторически годишнини да се правят възстановки на различни събития от славната ни летопис.
Това се смята за някакво модерно „изобретение“, но всъщност истината е, че подобни исторически "представления" са правени у нас още преди 90 години.
Свидетелство за това намираме по пожълтелите вече страници на вестник „Казанлъшка искра“. В неговия брой 87 от февруари 1928 г. се разказва как по време на „карнавалната седмица“, пред която околията се оглася от традиционните кукери, които в този край са известни като „старци“, в родното село на Чудомир – Турия, се е състояло нещо ново и невиждано дотогава.
Както се посочва в дописката, група от 50-60 души, облечени като сърби и българи, застанали от двата на пресичащата селото река (става въпрос за Турийска река, явяваща се десен приток на Тунджа, б.а.), до дървения мост, и представили пред многобройната публика падането на Струга.
Боят там започва на 27 ноември 1915 г. в хода на Първата световна война. Той се води между сръбски и български части, като от наша страна се сражават главно от 4-та дружина на 23-ти пехотен Шипченски полк на Осма пехотна Тунджанска дивизия.
Обстрелът на противника, укрил се из къщите в града е жесток, но българските инженери успяват да построят от греди и дъски мост през реката Черни Дрин, по който нашите войници успяват да щурмуват вражеските позиции на отсрещния бряг.
Героите, които първи минават по моста в българската махала на Струга
Минаването по полуизгорялото съоръжение става бавно, един по един и мнозина падат убити или са тежко ранени от обстрела на сръбска картечница. Късно през нощта на 28 ноември наши стрелци успяват да я накарат бълващото смърт оръдие да замлъкне. Настъпилото затишие позволява по моста да премине и последният взвод.
Скоро сърбите напускат града и той е освободен. Жителите му се спускат да прегръщат своите спасители. При превземането му от нашия генерален щаб изтъкват: „Този е денят на освобождението на Македония. македонската ни акция завърши тъй храбро, както беше започната“.
Боевете за Струга в "Илюстрация светлина", бр. 4 от 1916 г.
Тринадесет години по-късно драматичните и кървави събития около освобождаването на Струга оживяват в Турия.
Публикацията в „Казанлъшка искра“ обръща внимание на факта, че голяма част от действащите лица в тази възстановка са участници в страшния бой. Затова и живата картина, която са възпроизвели – по разказите на очевидци – била поразително вярна.
Старата газета подробто описва сценария на „шоуто“: „В началото се явяват патрул сръбски, след това български, подпалва се моста със слама, самия бой, усилието на пионерите за възстановяването на съоръжението, първите жертви, които падат в реката и най-после – пристигането на оръдието (една буталка, сложена на предница). След като почва да действа оръдието, врагът е прогонен. Българите се строяват на мегдана, проверяват се, командирите ги поздравяват и си разотиват“.
От редакцията на казанлъшкия вестник коментират: „Не знаем дали това „ново“ в нашия карнавал не крие в себе си нещо повече или само това, че събитията от войната се отдалечиха на достатъчна перспективна дистанция, за да можем да ги видим вече ясно, но тъй или инак, случаят е характерен и заслужава да се отбележи“.
Не става ясно и дали някъде другаде по това време е правена подобна възстановка, но можем да предположим, че тази в Турия ако не е първата такава у нас, то поне е една от първите, правени в България.
За финал ще споменем, че в края на деня, участниците в нея събрали една „почетна сумица“ за фонда при читалището, фотографирали се за спомен (но за съжаление вестникът не е поместил въпросната снимка, б.а.) и накрая се разотишли по домовете си, „за да заговяват“.
