16 февруари се смята за рожден ден на БТА (тогава излиза първият бюлетин), макар елена улица на агенцията да е дадена с държавен приказ 28 от 27 януари 1898 г. По това време телеграфните агенции в света обикновено са частни, но БТА е държавна – тя функционира към Министерството на външните работи и изповеданията.
На 16 февруари директорът Оскар Искандер, доктор по философия, написва на четири страници първия бюлетин със седем новини,сред които – боледуването на княгиня Клементина, политика, борсови цени и като сензация дори дуел в Париж.
Макар с голямата фирма, директор Искандер всъщност има... само един подчинен. Той по няколко пъти на ден „хвърчи“ до Централна поща, за да взема новините от „Хавас“ и „Ройтерс“.
Бюджетът на агенцията е 20 000 лева (в онова време кило месо е 40 ст., литър вино 20 ст., литър ракия 30 ст. и т.н.), а абонаментът за бюлетина е 10 лв. на месец. Той се получава в двореца, министерство и в някои редакции на вестници.
Ние обаче ще се спрем само на един журналист – Спас Икономов (1884-1948 г.).
Той е автор на изгаряни след Девети септември от „народните синове“ негови криминални романи – над 50 на брой, както и на още двайсетина кримки, създадени с колективния псевдоним Ерол Брин.
Но Спас Икономов е и автор на едно от най-ценните, но поради некомпетентност неизползвано от нашите т.н. историци, изследвания „Освободителната война на Балканите 1912 г.“, която отдавна е библиографска рядкост и на черно върви около 200 лева. Написаното там е безценно, защото Спас Икономов е бил на предните линии на фронта като капитан и военен кореспондент на българския
„Таймс“ – вестник „Утро“.
Ето само едно изречение от неговия първи репортаж: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим ентусиазъм“.
Спас Иконом е бил от най-популярните в началото на ХХ век журналист, избиран е и за председател на Съюза на журналистите.
По-късно работи като редактор в „Народни права“, ежедневника „Ново време“ (1930-34), „Акцизен преглед“ (1938-44).
Бил е преводач от френски език и през 1923 г. превежда двата тома „Тайните на Индия“. През 1914 г. пък издава „Пътепис из Германия“.
Другарувал е с Александър Балабанов, Георги Райчев, Христо Бръзицов, Данаил Крапчев, Борис Руменов (Борю Зевзека), Димо Казасов и др.
Тук обаче ще разкажем нещо любопитно, направо за книгата на Гинес – кака Спас Икономов модернизира БТА.
До 1928 г. БТА си работи, както си е в началото – използва телеграфа и докато новините се обработят, минава цял ден. В това време големите световни агенции работят с радиоморз.
Икономов е все още във вестник „Утро“ – най-популярния и тиражен вестник, създаден от Стефан Танев (1888-1952 г.) със собственик Атанас Дамянов (1876-1953 г.), наричан българския лорд Нортклифт.
В това време – 1928 г., френската авиокомпания „Ер Франс“ получава разрешение за откриване аеропланна линия на летище Божурище и редовни полети. В това Спас Икономов веднага открива златната мина.
Човек общителен, той тутакси се сприятелява с радиотелеграфиста на компанията. На вино, ракия и мезета лесно се добира до световните новини ден преди колегите си. И поднася на тепсия сензации, но не на своя шеф, а на конкурента Данаил Крапчев (1880-1944 г.) в неговия вестник „Зора“ – най-авторитетното за интелигенцията издание.
Разбира се, това не трае много дълго – скандалът е налице, и Икономов си взема шапката от „Утро“.
Но затова пък в БТА се удрят по главите и разбират, че са изостанали. За да поправят това, агенцията тутакси преминава на модерния тогава радиоморз.
Правнучката на новатора Спас Икономов – Веселина Макмахън, днес живее в Ирландия.
P.S.: Авторът моли всеки, който може да каже нещо повече за Спас Икономов да се обади на телефон 0877872639
