Навършват се 170 г. от рождението на първия следосвобожденски кмет на Ловеч, предан съратник на поета революционер и Васил Левски
Автор: Христина Грошева-Георгиева
Годината е 1848-ма. С нея свързваме две важни дати: 6 януари - когато се ражда геният на националноосводителната революция Христо Ботев, и 15 март - рождението на един от най-близките му съратници – Иван Драсов.
Ботев се ражда под каменната стряха на хайдушкия Балкан в Калофер, а Драсов - в столицата на Вътрешната революционна организация – Ловеч. Но техните общи убеждения ги събират в Букурещ. За да огласят идеята си: „остава само да драснеме кибритът и под светлината на огъня да нагазиме в кървавата революция, която е единствения път към нашето спасение”.
Първите им контакти са от годините, когато Иван Драсов е ученик в Чехия. Тук той се запознава със Стефан Ботев, а чрез него и със знаменитият му брат Христо, който вече е изтъкнат публицист, поет и идеолог на националноосвободителната революция.
Началото на своята революционна дейност Драсов поставя още през лятото на 1869 г., когато Левски посещава Ловеч и свиква учредителното събрание в неговия дом. Той е избран за секретар на местния комитет, която длъжност изпълнява до есента на 1872 г. Революционната дейност безспорно се отразява върху личния му живот. Дюкянът му често се посещава от негови съмишленици.
За служителите в конака е ясно, че той е главния комита и те търсят удобен повод за негово арестуване. С цел да предотврати ударите на властта обявява на всеослушание, че заминава за Чехия, където ще продължи своето образование. За да прозвучи още по-убедително този негов мотив, той устройва “прощално тържество”, на което кани не само близки и познати, но и хора от управата. С това успява да разсее всякакви съмнения, кръжащи около неговата личност.
В Чехия Драсов намира, както сам по-късно отбелязва “живи българи” - макар и не много на брой, но готови да работят за делото. Успявайки да спечели нови привърженици сред българските ученици и студенти, полага основите на революционни комитети в редица чешки градове. Установява контакти с най-изтъкнатите дейци на освободителното движение в емиграция и се стреми да сплоти разпилените революционни сили на народа.
Тук той получава и съкрушителната вест за залавянето и обесването на Левски. Но младият ентусиаст не рухва, а още по-ревностно се включва в националноосвободителното движение зад граница. По това време става и дописник на вестник “Знаме”, превърнал се в обединяващ център за национално Освобождение.
През този период конфликтът между Любен Каравелов и Ботев се задълбочава. Това състояние прави още по-голяма необходимостта от свикване на общо събрание. Сега в лицето на Драсов, Ботев намира сериозна опора. Доколко е разчитал на своя “побратим” в борбата за възраждането на БРЦК, може да се съди от това, че го умолява на всяка цена да дойде на събранието , насрочено за лятото на 1875 г: ”Ти гледай както-както лятос да дойдеш ……и Панайота да доведеш “ - пише му редакторът на в. “Знаме”.
Очевидно Ботев е наясно по въпроса, че без участието на дейци от ранга на Иван Драсов и Панайот Хитов работите няма да потръгнат. На път за Букурещ, Драсов се среща с представители на революционните комити в Зимнич, Александрия и Турно Магурели, като ги убеждава да изпратят свои делегати.
На 17 юли пристига в Букурещ. На следващия ден се среща с Ботев, като прави опит за помирение с Каравелов и Цанков. Два дни по-късно той адресира до Панайот Хитов своята “голяма дума: нямаме хора за работа, нямаме хора постоянни, нямаме хора родолюбиви.”
В процеса на подготовката на събранието прави впечатление, че всичко се извършва колективно и демократично. Няма стремеж за водачество или обсебване на власт. Всички предприети стъпки излизат от името на “комисията”, образувана от Ботев,Стамболов и Драсов.
На събранието от 12 авуст 1875г. присъстват представители на повечето комитети във Влашко, а от България е само Никола Обретенов. Неговите решения се превръщат в преломен момент за историята на националнносвободителното движение. И на практка идеята на Левски за създаване на революционни окръзи е осъществена. В новоизбрания комитет влизат следните членове:Д. Ценович, Драгоя Шопов, д-р Хр. Чобанов, Хр. Ботев и Иван Драсов.
На другия ден новоизбраният БРЦК ще се събере, за да вземе съдбоносното решение за вдигане на всеобщо въстание в България: “Сега е време – ще загърми гласът на Ботев от страниците на в. “Знаме”, - да присъединим и ние свойте сили и да пристъпим към разсичането на Гордиевия възел…..Сега е време да извикаме народа на въстание и като разделим силите на общия враг, да помогнем и на себе си и своите братя.”
А в живота на Драсов ще настъпи нов, още по-отговорен период, запълнен с денонощна работа за подготовка на народните сили за въоръжена борба. Но липсата на средства, крайно недостатъчното време, както и някой разногласия между членовете на БРЦК обричат въстанието на неуспех. Вследствие на това възникват нови спорове между ръководните дейци на емиграцията.
БРЦК се разпада и Ботев си подава оставката. Това не повлиява на отношенията им с Драсов. Достатъчно ярко доказателство е третата по ред фотография на Ботев достигнала до нас от септември 1875 г. Тук той се е снимал в Букурещ с Никола Славков и Иван Драсов.
Интересен е интериорът, изпълнен със символика:на кръгла маса са поставени кръстосани револвер и сабя, череп и две кръстосани кости-клетвените атрибути на революцията “народна, незабавна, отчаяна”. А символите на просвещението и интелигенцията са на втори план- небрежно разпилените по пода вестници и книги. Още едно доказателство за тяхната готовност за саможертва в името на свободата, решимостта не само да пропагандира българската национална революция, но и да умрат в “редовете на борбата”.
В знак на своето искрено приятелство, малко преди Ботев да се качи на парахода “Радецки”, двамата си разменят часовниците.
Драсов доживя да види Отечеството си свободно. Още същата година - 1877 е избран за първи следосвобожденски кмет на Ловеч. През 1879 г. като представител на града в Учредителното събрание, взема участие в изработването на Търновската конституция. В продължение на 20 г. Драсов изпълнява длъжността окръжен управител на Берковица, Трън, Севлиево и Варна.
До края на живота си той ревностно пази Ботевия джобен часовник, на който са гравирани инициалите”ХБ”.
Умира на 27 септември 1901 г. на 53-годишна възраст.
Потомците на Драсов предават часовника на института “Ботев Левски .“ А след неговото закриване, той е предоставен за съхранение в Национален музей “Христо Ботев” в Калофер. И днес той отмерва времето в обновената експозиционна зала на музея. Една реликва, пред която скланят глави хилядите посетители.
