През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола, наричан днес погрешно Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ.
Всъщност идеята за построяването му датира още от 1879 г. Предложение за това прави Петко Каравелов. Петко Р. Славейков се присъединява с думите: „Предлагам при издигането на тоя памятник да приеме участие всичкий българский народ, щото тоя памятник да приеме да служи в бъдеще като пътеводна звезда на Съединението ни.“
По данни на Генчо Скордев, събрани в книгата му "Изграждането на Паметника на свободата на връх Столетов", издадена през 1980 г., началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране става през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков).
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.
Камъните се обработвали на ръка и извозвали до строителната площадка с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина по нов път.
Каменната кула е завършена в груб строеж и бронзовият лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.
Според първоначалния проект бронзовия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на величественият мемориал.
На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.
