Неговият прадядо – щабс-капитан Константин Конопак, мобилизира руските войници да помогнат на румънците при Гривица
Автор: Десант
Първият посетител на Националния музей на образованието в Габрово навечерието на Трети март бе Сергей Конопак от Москва, който е правнук на щабс-капитан Константин Конопак – командир на 6-та рота от 5-ти Киевски гренадирски полк по време на Руско-турската война, съобщава „Габрово нюз".
Той идва в нашата страна с една единствена цел – да се изкачи на връх Шипка, за да „изживее приятното чувство да бъде рамо до рамо с наследниците на българските опълченци на Трети март”.
„Моят прадядо е роден през 1849 г., тоест бил на 28 години, когато се е сражавал при Плевен" - казва Сергей и уточнява, че всички офицери на цар Александър II са били млади хора.
В дома на неговата фамилия снимките на предшествениците на рода стоят до тези на княз Сергей Александрович – член на руското императорско семейство, участник в Руско-турската война, поручик в щаба на Югоизточна Румъния, който по-късно става генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва.
Московчанинът разказа още, че прадядо му е отличен с два ордена от руския император – за щурма при Плевен и за самоотвержената служба при завръщането на армията обратно през река Дунав след края на войната.
Той е отличен и от Карол I, върховен главнокомандващ румънската армия, който след тежката втора атака на Плевен реално става началник на Западния руски отряд. Заслугата на гренадира Конопак е, че мобилизира руските войници да помогнат на румънците при Гривишките редути, където те дават най-много жертви.
Правнукът му Сергей Конопак обеща, че след завръщането си в Москва ще изпрати на Националния музей на образованието в Габрово копия от снимки, документи и удостоверения за военните отличия на своя прадядо.
