Тревожно! Преките чужди инвестиции в България стремглаво намаляват

Автор: Росен Миленов

В последните години преките чужди инвестиции (ПЧИ) в България стремглаво намаляват – през 2008 г. са били 6,2 млрд. лв., а за 2017 г. са 1,8 млрд. лв., без да отчитаме периода 2006-2007 г., когато достигнаха до 9 млрд. долара. Тогава структурата (недвижими имоти и финансов сектор) и философията им (позитивизма от влизането на България в ЕС) бяха съвсем други, но отново бяха продукт на глобалните пазарни тенденции.

И въпреки че през 2017 г. имаме увеличение с около 36% спрямо 2016 г., притеснителното е, че ръстът идва единствено от инвестициите в дългови инструменти, които имат и най-голям дял. Това са предимно заеми от чуждите компании майки към техни представителства в страната, които са свързани с все още ниските лихви и в повечето случай представляват счетоводни трикове с данъчна цел.

Същевременно намаляват инвестициите в дялов капитал и реинвестирана печалба. Това показва, че интересите на инвеститорите са предимно краткосрочни и в преобладаващия случаи става въпрос за вече стъпили в страната предприятия, разширяващи и обновяващи дейността си, а не нови чужди инвеститори.

Haй-гoлeмият нeтeн инвecтитop y нac отново ocтaвa Xoлaндия c 875.7 млн. eвpo, но това в действителност не са ПЧИ по същността си, защото на практика, в преобладаващата си част това са пари на български лица, „прекарани“ през либералния данъчен режим там с цел избягване на облагане, а преди това и през други офшорни зони за скриване на истинския собственик.

Тази година Холандия бе обявена от международната организация за проучвания “Оксфам”, базирана в Оксфорд за страна, която отговаря на критериите за офшорна зона, но тъй като е член на ЕС, не попада в черния списък. 

Трябва да се има в предвид, че през последното десетилетие една пета от ПЧИ са от офшорни зони. Според статистиката, която води БНБ, само до 2011 г. те са 4,65 млрд. евро. Това са парите на нашия политически и икономически „елит“, генерирани от незаконните схеми в страната през последните 30 години, прикривайки собствеността си чрез офшорни компании.

Другото, което прави впечатление е, че инвестициите са насочени към експортно ориентирани производства, привлечени в страната поради много по-ниските разходи тук в сравнение с други страни от ЕС, а не към такива за вътрешния пазар.

Това се дължи на факта, че в страната всичко е „парцелирано“, отделно пазарът е малък и с ниска покупателна способност. Именно затова неспирното говорене от страна на политици и експерти как в България се привличат инвестиции е глупаво и манипулативно!

Реално инвестициите за цялата 2017 г. са около 700 млн. лв., а същевременно за същия период бюджетът е ощетен със 8 млрд. лв. най-вече от икономически „елит“, който преобладаващо ги изнася в банкови сметки в чужбина или в други активи (къщи на екзотични места, яхти и т. н.), а не ги влага в България за развиване на икономиката. А тези, които се връщат през офшорки по описаната по-горе схема отиват за купуване „на килограм“ на цели отрасли, с една единствената цел – да подхранят и заситят алчността на същия този „елит“, без да ги управляват и развиват правилно, което ще е не само в техен интерес, а и на цялото общество.

Днес Гинка от Пазарджик купи ЧЕЗ, утре Петкан от Горно Кобиле ще купи АЕЦ „Белене“.

Истината е проста, но грозна и трагична – в последните 30 години почти цялата добавена стойност, изработена с усилията и труда на цялото обществото, ежегодно „потъва“ в нечии джобове чрез кражби. При това положение няма как да имаме конкурентоспособна икономика и прилични доходи.

В категории: Анализи , Коментари