На 15 март се навършват 115 години от смъртта на видния ловешки военен и революционен деец
Автор: Атанас Коев
Тома Давидов е офицер от българската армия, достигнал до чин поручик. Той е участник в македоно-одринското революционно движение - активен деец първоначално на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), а след това и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Бъдещият бунтар е роден в Ловеч на 20 април 1863 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва медицина. Взима участие като доброволец в избухналата през есента на 1885 г. Сръбско-българска война. След края й постъпва във Военното училище в София, а негови съвипускници са видните македонски революционни дейци Гоце Делчев и Борис Сарафов.
През 1889 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик, след което последователно служи в различни поделения на страната, достигайки до чин поручик от нашата армия.
В средата на 90-те години на XIX век Тома Давидов се включва в борбата на българите от Македония и Одринска Тракия за освобождение от османско иго. През 1895 г. участва в т.нар. Четническа акция в Мелнишко, организирана от Македонския комитет. Той е назначен за войвода на чета в Трета серска дружина.
При Мелнишката акция дружната, в която се сражава Давидов, влиза в Неврокопско и превзема за кратко Доспат. Впоследствие обаче е принудена да се оттегли в пределите на Княжество България.
От акцията в Македония поручик Давидов получава първия си урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в останалите под турска власт наши земи не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва упорито да се работи сред местното население, за да се подготви за национална революция.
След завръщането си от Македония ловешкият бунтар се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и на ВМОК. На Четвъртия конгрес на върховистите, провел се през 1899 г. е избран в ръководството на комитета, а на Седмия конгрес през 1900 г. става негов подпредседател.
През януари 1901 г. Тома Давидов е изпратен от ВМОК да инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия. Избран е за делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, провел се от 29 юли до 5 август 1901 г., на който е представител на софийските дружества.
През 1902 г. поручик Давидов, огорчен от вътрешните ежби във ВМОК, заминава за Македония, начело на чета и установява контакти с ръководните дейци на ВМОРО. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионнната чета на Втори Битолски революционен окръг.
Ловешкият офицер обикаля с четата си последователно Охридско, Битолско, Демирхисарско, като спечелва доверието на всички районни войводи от тези области. Той се грижи за военната подготовка на четниците и засилва дисциплината и бойния дух, с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него следното: „Голям водач и психолог той разбираше човешката душа и влизаше в тежкото положение на населението. Същевременно вземаше мерки, щото четите да не са в голяма тежест на хората“.
На 14 март 1903 г. Давидов се отправя с дружината си, за да помогне на попадналата в обкръжение от турския аскер Горнодебърска чета при село Ърбино. Непосредствено след това поручикът попада с отряда при охридското село Оздолени на башибозушка засада. При завързалото се тежко сражение войводата е ранен смъртоносно.
Погребан е от местните селяни в т.нар. Градище в Слатинската планина. Впоследствие местността, където е гробът на българският военен и революционен деец е наречена Давидов гроб и е превърната за място на поклонение от признателното потомство.
