Видният наш учен открива в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието редица паметници на културата, свързани с нашата средновековна история
Автор: Атанас Коев
Богдан Филов е не само политически и държавен деец, премиер на страната ни в особено труден период от нейното развитие, както и регент на малолетния цар Симеон II. Той е и виден български археолог, блестящ университетски учен и известно време ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на БАН.
На 28 март се навършват 135 години от неговото рождение – прекрасен повод да си спомним за неговата кариера в областта на проучването на българските старини и културно-историческо наследство.
В началото на ХХ век Богдан Филов заминава със специална държавна стипендия на Министерството на народното просвещение в Германия, където следва класическа филология първоначално във Вюрцбург (1901 г.), а после в Лайпциг (1902-1903 г.), след което учи археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.).
Когато се завръща в България, първо работи известно време като учител в столицата, а след това постъпва в Народния археологически музей в София (на който е директор от 1910 до 1920 г.). В периода 1907-1909 г. специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.
Когато приключва тези специализации, той отново се прибира в родината си, където през 1909 г. поставя началото на методични археологически разкопки в Хисаря.
През 1912 г. прави първите проучвания на античния тракийски град Кабиле край Ямбол.
По време на Балканските войни (1912-1913 г.) и на Първата световна война (1914-1918 г.) видният наш учен предприема три продължителни научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където открива и спасява редица паметници на културата, свързани с нашата средновековна история.
При тези пътувания той си води подробни дневници и си сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, пратени да изследват старините във Вардарска Македония. Голяма част от спасените от проф. Филов експонати, които са над 400 на брой, са пазени дълги години в т. нар. „Секретен фонд“ на Народния археологически музей. През 1980 г. те са прехвърлени в Националния исторически музей.
Именитият ни археолог прави редица разкопки в столичните църкви „Света София“ и „Свети Георги“, както и в Боянската църква. По-късно той проучва богатия тракийски некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при село Мезек до Свиленград.
Момент от археологически разкопки в могилата Малтепе до Мезек, правени от проф. Богдан Филов през лятото на 1931 г.
Проф. Богдан Филов е основател и пръв директор на Българския археологически институт, като на този пост остава в продължение на цели 20 години – от 1920 до 1940 г., а след това до 1945 г. е член на Управителния съвет на Археологическия институт.
Професорът взима участие във всички международни конгреси по византология, проведени от 1924 до 1937 г. Той е организатор и главен секретар на 4-я византоложки конгрес, на който от 9 до 16 септември 1934 г. домакин е българската столица София.
От 1918 г. проф. Филов е дописен член на БАН, а от 1929 г. е действителен член, т. е. академик. На 27 юли 1937 г. е избран за председател на БАН и остава на този пост до 1944 г.
Ученият преподава и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където постъпва на 30 декември 1910 г., а четири години по-късно става частен хоноруван доцент. През 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството. Той води лекции в столичната Алма матер дори и когато е министър на народното просвещение в правителствата на Георги Кьосеиванов.
Богдан Филов е основател и пръв уредник на „Археологическия семинар“ към Историческия факултет в периода 1921-1940 г. От 1924 до 1925 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а от 1931 до 1932 г. – ректор на Софийския университет.
За своите научни приноси археологът е избран за дописен член на Пруската академия на науките, Славянския институт „Н. Кондаков“ в Прага, Археологическото дружество в Унгария, Научното дружество в Гьотинген, Нумизматичното дружество във Виенау Германския археологически институт, Руския императорски археологически институт, Австрийският археологически институт и др.
През 1918 г. Богдан Филов участва в основаването на Съюза на българските учени, писатели и художници и е негов редовен член в продължение на дълги години. Почетен доктор е и на университетите в Атина, Берлин, Будапеща, Падуа и др.
Видният български учен ни оставя богато научно наследство, като по-важни негови трудове са: „Паметници от тракийското изкуство“ (1918 г.), „Старобългарското изкуство“ (1924 г.), „Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Ивана Александра“ (1934 г.), „Куполните гробници при Мезек“ (1938 г.).
На 15 февруари 1940 г. с Указ на цар Борис III е съставен кабинет начело с проф. Богдан Филов. Сериозен успех на оглавяваното от него българско правителство е подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната от Румъния на България.
В същото време, в качеството си на премиер Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г., който съдържа редица дискриминационни мерки срещу евреите у нас.
В връзка с него е създадено Комисарство по еврейските въпроси, имащо за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата на професор Филов в Германия са депортирани 11 хиляди евреи от окупираните от България области в Македония и Западна Тракия, много от които загиват в нацистките концлагери.
На 1 март 1941 г. премиерът подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. На 13 декември с.г. ръководеното от професор Филов правителство обявява т. нар. „Символична война на Англия и САЩ“, която впоследствие завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други наши градове в периода 1943-1944 г.
Момент от подписването на Тристранния пакт
След неочакваната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. Богдан Филов е включен в състава на създадения Регентски съвет, тъй като цар Симеон II е малолетен. Година по-късно, на 7 септември 1944 г. ученият подава оставка като регент под натиска на новия премиер на България Константин Муравиев.
Няколко дни след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. професор Филов е арестуван от отгечественофронтовската власт, доминирана от комунистите. Съден е от т. нар. Народен съд и е осъден на смърт, конфискация на имуществото и глоба от 5 милиона лева.
Пред Народния съд
Присъдата е изпълнена в злокобната нощ на 1 февруари 1945 г., когато той е екзекутиран заедно с другите двама регенти, редица министри и бивши депутати, както и много наши интелектуалци от този период.
След демократичните промени у нас професор Богдан Филов е реабилитиран посмъртно с Решение № 172 от 1996 г. на Върховния съд на Република България. Смъртната му присъда е отменена и той заема полагащото му се място в новата ни политическа история.
Съюзничката на България, тоест Унгария (уж русофилска страна) е взела решение да изгони руски дипломат. Вие защо не го направите?
А и "Македония", тоест БЮРМ направи същото, докато България и Гърция не.
"Македонското" правителство очевидно иска подкрепа от Запада против Гърция, а и срещу България. Най-вероятно представителите му ще кажат на западняците, американски и европейски: вижте колко лоялни сме ние към вас докато лошите Гърция и България са толкова про-руски настроени. Помогнете ни срещу тези 2 държави!
Този вид на пропаганда отдавна и много пъти е използван от Румъния против България, а може би и против Гърция. С какъв успех, не знам.
Например, при случая с натиска над България да затвори реакторите на АЕЦ Козлодуй.
Например, при случая с натиска над България да затвори реакторите на АЕЦ Козлодуй. Истинско е че там интересите на някои страни от Запада съвпадаха с румънските, така че не моога да кажа с какъв успех румънците използват този пропаганден "аргумент" против България.
