Обличането на малки момиченца в народни носии няма нищо общо с традициите на българския народ, изтъкват от ЕМО „Етър". Вижте за какъв точно е смисълът на лазаруването
Автор: Десант
30 девойки от габровски учeбни заведения бяха избрани да се включат в традиционното „Училище за лазарки", което се организира около Лазаровден от Етнографски музей на открито „Етър".
Момичетата ще бъдат обучени на обичаите, свързани с празника, и ще участват в неговата възстановка.
Обичаят днес се представя на много места в България, но в "Етър"-а е запазен неговия истински смисъл. С лазаруване в миналото българите са представяли готовите да се омъжат девойки пред обществото.
Обличането на малки момиченца в народни носии и представянето им за лазарки няма нищо общо с традициите на българския народ, изтъкват от музея.
В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи. От този момент тя придобива нов социален статус, вече публично може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди.
Вярва се, че лазарките играят за берекет. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито късметът. Затова обхождат цялото село и посещават всеки дом. Пропускат само семействата, в които е имало покойник до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието.
За празника са характерни три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица т.нар. кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването.
Пеят различни песни за семейството и получават като дарове яйца, брашно, плодове. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкова по-голямо ще е плодородието.
Възстановките на празничната обредност в ЕМО "Етър" ще бъдат представени на 31 март, от 11,30 ч. и от 13,30 ч.
