Проучването показва и че 65% от българите одобряват позицията на правителството да не гони руски дипломати от България
Автор: Десант
65% от българите одобряват позицията на правителството да не гони руски дипломати от страната, като прояви въздържаност в отношението си към конфликта Великобритания-Русия, породен от случая „Скрипал“.
Това показват данните от телефонно допитване на Агенция „Барометър България“, проведено в периода 30 март – 1 април 2018 г. сред 818 пълнолетни български граждани.
На 2 април от Съюза на патриотичните сили "Защита" разпространиха декларация, с която от организацията подкрепят позицията на своите коалиционни партньори от „Обединени патриоти", както и на българското правителство по изкуствено провокирания скандал „Скрипал“.
"За чест на българското правителство в този крайно деликатен случай, то не се подаде на огромния външен натиск,както и на внушенията на някои вътрешни сили,включително и от страна на управляващите,а взе една максимално разумна,добре балансирана и отговаряща на българските национални интереси политическа позиция", изтъкват от „Защита".
На въпрос „Одобряване ли позицията на българското правителство да не гони руски дипломати заради случая „Скрипал“?“ 65% от анкетираните от „Барометър" отговорят, че одобряват позицията, 11,7% не я одобряват, 14,7% нямат мнение, а 8,6% не са чули за позицията на правителството.
Позицията на България се възприема от обществото като европейска и практически консенсусна, тъй като опозицията - в лицето на БСП, също се солидаризира.
Мнозинството от българите гледат със симпатия към Русия основно заради приноса й в освобождението от турското владичество, продължило 500 години.
Единствените противници се очертават изолирани от обществото представители на русофобски среди, но българското общество традиционно е с положителна нагласа към Русия или поне не е антируско настроено.
Решението на България да се откаже от изгонването на дипломати повишава нейната тежест на европейската геополитическа сцена. На фона на противопоставянето между Москва и Лондон се формира търсене за компромисна европейска позиция, която страната би могла да предложи, въздържайки се от резки ходове, както вече беше демонстрирано в релацията ЕС – Турция, където движеща бе посредническата роля на България.
Традиционно за тази роля по оста Изток-Запад претендира Австрия, но напоследък и страни от Вишеградската четворка като Чехия и Унгария. София също се възприема като мост между Изтока и Запада и е готова да стане посредник, запазвайки каналите за комуникация и в двете посоки.
На въпрос: „Ако днес се провеждат избори за народно събрание, за коя политическа формация бихте гласували?“ анкетираните отговарят така: за ГЕРБ – 26%, БСП – 21,1%, Обединени патриоти – 8,4%, ДПС – 5,7%, Воля – 1,7%, Други – 2,7%, Не подкрепям никого – 2,8%, Няма да гласувам – 29,1%, Без отговор – 2,3%.
Разликата между ГЕРБ и БСП е устойчива, близо 5%, като следва да се има предвид, че в изборна обстановка управляващата партия разполага с предимство за мобилизиране на периферен електорат.
С над 8% електорална подкрепа "Обединени патриоти" определено са факторът, от който зависи както сегашното, така вероятно и следващо управление.
Последните позиции на правителството по отношение Русия определено припокриват разбиранията на голяма част от електората на "Обединени патриоти" и затвърждават доверието на гласоподавателите. ДПС поддържат традиционно ниво от 5,7%, като поради спецификата на избирателите на тази партия винаги има един резерв, който се появява само в ситуация на реални избори.
Към момента партия "Воля" не събира необходимия вот, за да има присъствие в Народното събрание и ако изборите бяха днес, то в парламента щяха да попаднат само четири политически формации.
Така изразените нагласи за гласуване за народни представители говорят, че при евентуални избори, то разпределението на парламентарните сили няма да много по-различно. По-голям би била тежестта на "Обединени патриоти", докато ДПС биха били свити до минимума влияние в целия живот на българската политическа сцена.
