В края на 30-те години на ХХ век нашата ментова индустрия уверено догонва италианското, френското, германското и английското производство
Автор: Диана Славчева
През 30-те години на миналия век България започва мощно да развива производството на ментово масло. През 1937 г. южно от Карлово е разработена голяма ментова дестилация, в която участие взимат десетина по-големи села от региона и почти половината от съществуващите тогава у нас розоварни.
По този повод в. „Казанлъшка искра“ отбелязва в броя си от април с.г.: „Ментоваренето – един от 35 години мечтан блян, най-после биде осъществен. Находчивият наш селянин най-после разбра, че освен рози, ще трябва да произвежда и мента и ливанта (лавандула, б.а.) – две скромни сродници на българската роза, но може би на днешно време много по-приходоносни от самата роза“.
Според дописката в старата газета, някъде към 1923 г. няколко „идеалисти“ внасят от Англия на доста скъпа цена около 1000 коренчета английска мента, сорт „Мичман“, както и разсад от италиански и унгарски произход. Поради неумението на на българските стопани да отглеждат това растение обаче една голяма част от този скъп разсад погива.
Оцеляват едва 17 коренчета, които един по-скопосен селянин успява да развъди и за няколко години сварва да ги размножи на площ от 5-6 декара.
По щастливо стечение на обстоятелствата, към карловските села потегля и произведен в Казанлък унгарски посадъчен материал от етерично-масленото растение, и за около едно десетилетие засятата с него площ надхвърля 10 хиляди декара.
В помощ на ментопроизводителите се притичват двама карловци, изварявали ментово масло в продължение на години по няколкостотин килограма годишно във фабрики в родния град на Васил Левски. Стоката си те продавали в България, но упорито търсили и пазар за нея в чужбина – или с посредничеството на аптекарската кооперация, или с личните си връзки.
През 1933 г. обаче се произвежда шокиращо голямо за страната ни количество от около 2000 кг и на двамата ентусиасти буквално им падат шапките. Докато се чудят и маят какво да сторят, в Карлово пристига един химик - българин, който се включва в ментопроизводството и се заема с продажбата на добитата ценна стока.
Добре че е бил той, защото ужасени от реализираното свръхпроизводство, местните селяни запретнали ръкави да изкореняват засятата мента – какво да я правят като няма пазар за ментовото масло?!
Човекът обаче им дал кураж, възпрял ги да не правят глупости и с нови, още по-усърдни усилия, местните засаждат с етерично-маслената култура към 15 хиляди декара. Една трета от тази площ се ширила около село Дъбене, а останалите – около населените места край река Струма.
По същото това време – преди около 80 години, опити да отглеждат тази култура правят и в Разградско, Свищовско и около река Искър, в участъка й в Софийския край. Навсякъде получават доста насърчителни резултати и годишното производство на ментово масло бележи чувствителен напредък.
Така например, докато през 1933 г. то се равнява на 2000 кг, две години по-късно – през 1935 г., е почти удвоено на 5000 кг. През 1936 г. добитото количество вече е 11 000 кг, а само след година достига до 33 000 кг!
Апропо, „тройният“ скок от 11 на 33 хиляди кила е облагодетелстван от... Китайската война. Заради нея японската ментова индустрия изпада в дълбок колапс. Своя принос са рекордния български добив дава и лошата реколта в Съединените щати, заради която цените на американската реколта стремглаво тръгват нагоре.
Така българската мента се настанява авторитетно и комфортно на европейските пазари, а както отбелязва в. „Казанлъшка искра“, постепенно и „консуматорите привикват към нейното употребление“.
Стига се дотам, че в края на 30-те години на ХХ век нашата ментова индустрия уверено догонва италианското, френското, германското и английското производство. Българите дори започват да лелеят надежди, че ще надминат след време Америка и Япония и ще се окажат „първи ментопроизводители в света“.
Публикацията в „Казанлъшка искра“ уточнява, че от един декар, засаден с мента, на втората година могат да се изкарат около един тон суровина. И ако културата е случила да бъде отгледана на добра почва, може да „пусне“ от 3 до 5 литра ментово масло. За да се засади един декар, максимум тогава са били нужни към 1000 лева за закупуването на необходимите корени.
Междувременно, само за два месеца през 1937 г. цената му скача от 380 лв. на 550 лева за килограм.
„Благословената Розова долина, която е една от най-плодородните долини в Европа, крие в себе си още много благоприятни изненади за ментовата култура“ – изтъква старата казанлъшка газета.
От нея научаваме също, че ментолът в българската мента е около 50 процента. А именно той е основната съставка на етеричното масло от растението.
Медията цитира твърдението на един български познавач на тази стока, който намира българското ментово масло както по качество, така и по цена за най-хубавото ментово масло, произведено в Европа.
Днес в света ментата се отглежда на площ от 2,8 милиона декара. Със своя климат и екологични условия отглежданите в нашата страна сортове от растението се отличават с високо съдържание на активни съставки спрямо другите производители на ментово масло.
Голяма част от добитата в България продукция се изнася за Германия и Западна Европа. Изкупната цена за килограм лист достига до 2,40 евро, а стръкът върви по 50 цента. Рентабилно излиза да се отглеждат не по-малко от стотина декара, като разходите на декар са от 250 до 300 лева, като приходите са към 500 лева.
Като цяло обаче в последните десетилетия на Стария континент ментата се отглежда основно за производството на чайове.
Така, от тръгналото с голям замах през 30-те години на миналия век „ментоварене“ у нас, в днешните времена не е останала и следа.
