На 21 април се навършват 115 години от смъртта на видния македонски революционер и войвода
Автор: Атанас Коев
На 21 април се навършват 115 години от смъртта на един от изявените дейци на македоно-одринското революционно движение и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) – Димитър Гощанов (Гущанов).
Бъдещият бунтар е роден в Крушево, Демирхисарско (дн. в Република Гърция) през 1876 г. в родолюбиво учителско семейство. Първоначално момчето учи в местното училище, а след това продължава образованието си в българското класно училище в Сяр и в богословското училище в Самоков.
Получил солидно за времето си образование, Димитър Гощанов първоначално учителства в неврокопското село Старчища. Впоследствие заминава за Лозана, Швейцария, където се записва да следва право. Дипломира се като юрист през 1898 г. и се завръща в поробена Македония.
Първоначално младият юрист започва работа като учител в Кочани, а през 1899 г. е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност той заема до 1901 г., влагайки много училия за възпитаването на децата в патриотизъм и родолюбие.
През 1899 г. Гощанов се присъединява към ВМОРО и скоро се превръща в един от ръководните дейци на организацията, като е избран за околийски ръководител в Петричко. Под неговото непосредствено ръководство в редица села на района се създават революционни комитети.
През 1902 г. македонският революционер е назначен за директор на Серското педагогическо училище, но турските власти влизат в дирите му на конспиратор. През септември с.г. той е принуден да мине в нелегалност, за да не бъде заловен. Наскоро след това се присъединява като четник към четата на войводата Михаил Чаков и става член на Серския революционен комитет на ВМОРО.
В началото на 1902 г. видният македонски революционер Гоце Делчев определя Димитър Гощанов за инспектор на четите на ВМОРО в Серския революционен окръг. От февруари 1902 г. той възглавява собствена чета в района на Драма. През март 1903 г. участва с отряда си в извършването на атентат в тунела при моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Цариград.
Крушевският революционер и войвода загива заедно с Гоце Делчев в сражение с турския аскер при село Баница, Серско на 21 април 1903 г. В битката загиват и част от неговите четници – Евстати Арнаутчето, Стефчо от Търлис и Консулата от Волак, а Георги Савеклията е тежко ранен и заловен от османците.
Димитър Гощанов е погребан в общ гроб с Гоце Делчев. По този повод по-късно публицистът Лазар Томов пише в списание „Илюстрация Илинден“ следното: „ И сякаш само той можеше да почива едно до едно до най-големия македонски син-Гоце. Днес делото на Димитър Гощанов отново възкръсва и ще буди свест в младите поколения на целокупния български народ “.
