НА 24 април нашите арменски братя християни отбелязват годишнината от изтреблението на милион и половина свои сънародници
Автор: Огнян Стамболиев
Датата 24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Първоначално той е назован от Европейския парламент през 1987 г. като Международен ден за солидарност с арменския народ, като се чества за първи път през 1989 г.
Така нареченият Арменски холокост е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това. Характеризира се с масови кланета и насилствена депортация на над 1 000 000 арменци.
Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. с т.нар. Арменски кланета. Жертвите през този период са повече от 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума „агхет" – „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени от родните си места.
Днешният пряк наследник на Османската империя – Република Турция, упорито възразява срещу използването на термина „геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.
От 2007 г. повече от 30 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от изследователите и историците.
Първият погром. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската християнска общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
Клането в Ерзурум, 1895 г. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено жестоко от редовна турска войска. По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.
Клането в Адана, 1909 г. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие и одобрение на официалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към трагедията на сънародниците си в Турция.
Вторият погром. Русия и Турция влизат в Първата световна война като врагове. Турските власти смятат арменците в страната за руски агенти, за руска „пета колона“. През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в концлагери и след това са зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се опитват да избягат пеша през знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Депортацията. Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България, където са посрещнати добре от местното население.
Споровете между Армения и Турция за Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията, довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид.
Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985-1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент.
Турция обаче продължава да твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.
Не бива да забравяме, че през 1915 г. България приема хиляди арменци бежанци, успели да се спасят от зверските кланета. За много от тях страната ни става втора родина.
