Прието е да се смята, че това е втори стамболовистки кабинет
Автор: Борислав Гърдев
На 5 май 1903 г. след падането от власт на Стоян Данев се сформира правителство на „патриотичната концентрация”, начело с ген. Рачо Петров. Прието е да се смята, че това е втори стамболовистки кабинет, въпреки че по същество първоначално е смесен, коалиционен и едва след оставката на генерала на 23 октомври 1906 г. може да се счита, че народните либерали действително овладяват върха на държавната пирамида.
В правителствата на Рачо Петров и Димитър Петков до 3 януари 1907 г. просветен министър е изтъкнатият университетски преподавател и симпатизант на стамболовистите д-р Иван Шишманов. Той знае, че след отказа на Тодор Иванчов непременно ще бъде поканен отново за просветен министър, като интервенцията ще дойде от Двореца.
Така и става. Чрез началника на дворцовата си канцелария княз Фердинанд кани проф. Шишманов на конфендициална среща в Ботаническата градина, която се осъществява на 2 май 1903 г. в 14 часа.
Същия ден протича и прочутият скандал в Двореца, при който Фердинанд грубо изгонва просветния министър Александър Радев, което пък и автоматично поражда правителствената криза.
При срещата завалява силно. Шишманов отваря омбрелата и дава възможност на княза да разкаже за злополучния инцидент. Негово величество изразява съжаление за станалото и признава, че не е искал така да свали кабинета на Стоян Данев. Професорът възприема Фердинанд като загрижен и безпомощен владетел, останал без компас.
Князът чистосърдечно моли за съвет, след което отбелязва: „Аз мисля, че трябва да се състави един коалиционен кабинет.” Фердинанд предлага за шеф на коалицията бившия председател на парламента Марко Балабанов – запомнил го като изкусно декламирал наскоро поздравителен верноподанически адрес.
Шишманов е изумен.Това е същият Балабанов, за когото се знае, че носи прозвището „изваден от възглавниците”, тъй като страда от болест на пикочния михур, която го принуждава на балове и приеми постоянно да се измъква от залата, за да ходи до тоалетната.
Смаяният Шишманов предполага, че князът се шегува. Признава си чистосърдечно: „Трябваше да употребя всичкото си красноречие да го отбия от тая идея.”
Докторът не приема и другите две княжески кандидатури – на автора на „кървавите писма” Д.К.Попов (Общият) , въпреки че е доносник на Фердинанд, и на Антон Манушев – „никому неизвестен чиновник” , който скоро приключва и кариерата си като финансов министър, удавяйки се в Евксиноград на 23 август 1903 г.
Беседата между двамата продължава в Зоологическата градина. Стига се до кандидатурата на Димитър Петков, наследника на Стамболов в Народно-либералната партия.
Фердинанд е предпазлив – „Нему не може да се даде председателското място. Той има нужда още от рехабилитация”. След тази забележка именно Шишманов предлага създаване на кабинет „на патритичната концентрация”, предвид съдбоносните събития в Македония, като настоява Страшимир Добрович да почне преговори с шефовете на водещите у нас партии, без цанковистите – Стефан Бобчев, Александър Малинов, Димитър Петков...
Сондажите тръгват, но процесът веднага почва да буксува. Бобчев първоначално е съгласен да влезе в кабинета, но впоследствие, уплашен от зам.-шефа си Теодор Теодоров се отмята.
Малинов отказва да стане колега на Димитър Петков, ако последният заеме поста вътрешен министър, което оставя неприятно впечатление у княза, а самият Петков приема да стане член на кабинета, но само ако е министър на вътрешните работи!
Кризата се точи три дни, но идва 5 май, рождения ден на руския император Николай II Романов. Князът иска на всяка цена да има ново българско правителство.
Петков финтира Теодоров и Малинов, заявявайки от името на княза, че ако откажат да влязат в кабинета, в който той ще е вътрешен министър, преговорите се провалят. В това време Шишманов е в изчаквателно положение, знаейки много добре, че по княжеска препоръка е безспорният фаворит за поста просветен министър.
Преговорите приключват окончателно на 4 срещу 5 май 1903 г. Професорът е събуден посреднощ с молба веднага да отиде в къщата на ген. Рачо Петров. Слугата го въвежда в малкия кабинет на генерала, където ученият открива събрани останалите членове на новото правителство.
Те веднага посрещат Шишманов с новината за издадения указ за назначаването си. Докторът иска време за размисъл, но разбира, че князът настоява кабинетът да е сформиран същата нощ.
Шишманов настоява, че ще бъде неудобен и смел министър, запазвайки свободата на мнението си, че другите ще имат неприятности с него. Ген. Рачо Петров миролюбиво посочва: „Няма нищо, няма нищо.Подпиши”.
Правосъдният министър Никола Генадиев си позволява плоска шега, че може да има промяна на конституцията, но след категоричната заплаха от Шишманов, че веднага ще напусне правителството, примирено заявява – „Хайде, холан, аз се шегувам!”.
Така се образува кабинетът Петров – Петков.
За Иван Шишманов това е чиста проба изкуство на изненадата, тъй като очакванията му, че ще има предварително разискване кои ще бъдат главните програмни точки на нашата вътрешна и външна политика, изобщо не се сбъдват. Той обаче се възприем като човек с решитело демократични убеждения, влязъл в смесен кабинет, придавайки му нов колорит.
По времето, когато проф.Шишманов е министър, Софийското висше училище става университет на 8 декември 1904 г., открит е Народният музей на 12 май 1905 г., а на 3 януари 1907 г. и Народният театър.
Редица изтъкнати културни дейци като Андрей Николов, Елин Пелин и Яворов са командировани в Западна Европа да повишат нивото на своята квалификация.
Проф. Шишманов полага титанични усилия да повиши учителските заплати цели три години. Накрая скланя премиера Димитър Петков да предприеме тази отдавна чакана от учителството стъпка. За съжаление освиркването на княза при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. проваля хубавата инициатива.
Димитър Петков, в отсъствие на болния просветен министър, поднася на княза злополучния указ за затваряне на университета и уволняване на всички преподаватели.
Шишманов пише на своя шеф писмо на 4 януари 1907 г., в което посочва, че това е „несъстоятелна, прибързана и политически необмислена и несъобразна стъпка.”
Димитър Петков не отстъпва.
На 5 януари 1907 г. Шишманов подава оставака. Той с горчивина коментира решението на Министерския съвет за затваряне на университета – „Тоя доклад е един паметник на човешката глупост и умопомрачение. И по стил, и по съдържание той е достоен за новите мракобеси.”
На 26 февруари 1907 г. самият премиер Димитър Петков е застрелян злодейски на излизане от заседание на павителството. На погребението му на 2 март 1907 г. присъства и проф. Шишманов.
Той остава лоялен депутат от фракцията на управляващото мноизинство до разпускането на XIII ОНС на 18 април 1908 г., завръщайки се към своите научни занимания. И се зарича повече да не се впуска в мътните политически игри. Но само за 11 години – като истински партиот не устоява на изкушението на Васил Радославов да стане първият български пълномощен министър в независима Украйна в периода 23 март 1918 – 8 май 1919 г.
