Лентата ще бъде представена пред зрителите на 6 май, в Деня на Българската армия
Автор: Десант
Телевизия СКАТ ще излъчи на 6 май, в Деня на Българската армия, документален филм, посветен на славния баща на родната кавалерия генерал Иван Колев.
Името му остава изписано със златни букви в българската история. Той е сред онези бележити личности, произлезли от бесарабските българи и дали много на отечество ни. Роден е през 1863 г. в село Бановка, на 25 км от средището на българите в Бесарабия – Болград. След Освобождението семейството му се премества в Княжество България.
Избухналата през 1885 г. сръбско-българска война преобръща живота му и той се записва като доброволец в Ученическия легион. Година по-късно постъпва във Военното училище, което завършва с отличие, а през 1894 г. Иван Колев е сред десетимата българи, завършили Военната академия в Торино – Италия. Веднага след дипломирането си е назначен за старши адютант на Софийската пехотна дивизия.
През Междусъюзническата и Балканската война Иван Колев е началник-щаб на няколко формирования. През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на Десета Беломорска дивизия.
Пълководческата звезда на ген. Иван Колев изгрява през 1916 г. – година след като България се включва в Първата световна война на страната на Тройни съюз. Поверена му е Първа конна дивизия в състава на Трета армия, като освен това заема поста инспектор на цялата българска конница.
На 1 септември България обявява война на Румъния. Ден по-късно Трета българска армия настъпва в Южна Добруджа, която от 3 години е владение на Румъния, по силата на Букурещкия договор, слагащ край на Междусъюзническата война. Благодарение на своята маневреност и способност за внезапни атаки, само за 3 часадивизията на ген. Иван Колев освобождава Курт Бунар (днешният град Тервел).
На третия ден от началото на Добруджанското настъпление ген. Колев извоюва 2 важни победи - при селата Карапелит и Кочмар, където българската кавалерия разгромява румънската войска. Неприятелят дава 600 души жертви, над 1000 попадат в български плен, а останалите панически бягат.
Междувременно обаче от север настъпват дошлите да помогнат на румънците 30 казашки конни ескадрона – 2 пъти по-многочислени от българската конница. Българите са принудени да се изправят срещу руска войска – срещу русите, които в 1878 г. са освободители, но през 1916 г. са агресори. Ген. Колев дори за миг не се поколебава в бъдещите си действия и окуражава своите подчинени с думите:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят тези казаци в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“.
На 5-и септември 1916г българската кавалерия разгромява и обръща в бяг прочутите казашки ескандрони и заема стратегическото шосе Добрич – Силистра. Два дни по-късно ген. Колев насочва своята дивизия към Добрич, в помощ на българските части, които изнемогват под силния противников напор.
Бранителите на Добрич се вдигат в неудържима контраатака на 7 септемри и нанасят мощен удар на противника, като го обръщат в бягство. Колев завършва атаките с превземането на Мачин и Тулча в Северна Добдуржа през 1917 г. Скоро след това обаче, разклатеното му здраве го принуджава да замине и да се лекува в санаториум във Виена. Там, на върха на своята бойна слава, той не успява да пебори туберкулозата и умира на 29 юли 1917 г.
Ден по-рано цар Фердинанд го произвежда в генерал-лейтенант за „особени заслуги през войната в Добруджа“.
След 9 септември 1944 г. делото на ген. Колев, по идеологически съображения, става много неудобно. Комунистическата власт изхвърля името на победилия руските войски ген. Колев от учебниците, наложена е забрана дори споменаването му. Век след героичните му битки, героят на Добруджа няма свой паметник, а името му е хвърлено в забвение.
Чак след демократичните промени в съвременна България се намират българи, решили да възродят името и делото на славния генерал. Те са решени да осъществят намерението на добричката общественост от годините на ВСВ, след връщането на Южна Добруджа в пределите на България да издигне паментник на ген. Колев.
През 2007 г. сдружение в Добрич, оглавено от акад. Георги Марков, възражда идеята за издигането на паметник на ген. Иван Колев.
Пълна подкрепа и готовност за съдействие издигането на паметника на ген. Колев (с лични финансови средства) оказва председателят на НФСБ Валери Симовнов. Той е съпричастен към идеята за изграждането на мемориала като родолюбец, но има и лични подбуди – неговият дадо Петко Станкулов се е сражавал на Добруджанския фронт, като артилерист от Шеста бдинска дивизия.
Години наред събирането на нужните средствата за издигане на паметник на славния пълководец се оказва сериозна трудност пред добричката общественост. За 8 години сдружението успява да събере едва 40 хил. Лева. Целта е за 100-годишнината от неговата смърт монументът най-сетне да бъде реализиран.
Първоначално одобреният проект за изграждане на пемтник на освободителя на Добруджа ген. Иван Колев е изключително скъп – реализирането му би струвало над половин милион лева, а събирането на такава сума – непосилна задача.
Единственият, който се ангажира да изпълни отговорната поръчка, и то в много кратки срокове и с ограничен бюджет, е скулторът Александър Хайтов. Така, в размките на 3 месеца и на тройно по-ниска цена, склупторната композиция е излята и монтирана на постамента, като заедно с него целият паметник на ген. Иван Колев е висок 7 метра – на пръв поглед големи размери, изляти от 3 тона бронз, които обаче не са достатъчни, за да изразят мащаба на героичния подвиг на славния български пълководец.
Във високия 7 метра паметник е вградена гилза от снаряд с пръст от родното място на генерал Колев – с. Бановка в Бесарабия. Поставен е и надпис, който увековечава думите на храбрия пълководец, изречени през 1916г - „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят тези казаци в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“.
Изключителна е заслугата на Валери Симеонов за осъществяване на идеята да бъде издигнат паметник на този велик военачалник. Именно председателят на НФСБ, който предостави по-голямата част от нужните за увековечаването на храбрия генерал средства, присъства на всеки от етапите по монтирането на монументалната композиция, преди официалното й откриване.
Овековечаване паметта на големия български пълководец ген. Иван Колев и всички герои, загинали за освобождението на Добруджа в цялостен мемориален комплекс, бе предвидено да се реализира на няколко етапа. Поставянето на паметника на ген. Иван Колев бе първата фаза от реализирането на мемориала.
Официалното откриване на монумента се състоя на тържествена церемония на 7 септември 2016 г. в Добрич, - датата, на която отбелязахме 100-годишнината от драматичната Добричка епопея, когато българската конница разгромява опитващите да превземат града съюзени руски, румънски и сръбски части.
Честта по официалното откриване на паметника на великия пълководец ген. Колев, бе оказана на основния дарител, благодарение на който завършването на монументът бе реализирано в срок - Валери Симеонов. Именно председателят на НФСБ, заедно с военния министър Николай Ненчев и кмета на Добрич Йордан Йорданов прерязаха лентата и официално откриха мемориала на славния генерал, вдигнал високо сабя, обяздил коня си Пирин.
Чрез монтирана в копитото на жребеца Пирин фотоклетка, скулпторът Александър Хайтов успява да съхрани и предаде на добричлии и цяла Добруджа спомена за тропота на препускащите ескадрони на Конната дивизия, участващи в разгрома на нашествениците румъни, руси и сърби.
Вторият етап от реализиарнето на мемориалния комплекс бе поставянето на 20 плочи, подредени в полукръг зад скулптурата. На тях са овековечени имената на всичките 1013 войници и офицери, загинали на Добруджанския фронт. Това са бойци от Шеста дивизия, от Осми приморски пехотен полк, от Варненския полк, 53-ти пехотен полк от района на Кюстендил и Западна България, от Врачанско и Козлодуйско.
Последният етап от овековечаване паметта на ген. Иван Колев бе поставянето на уголемен месингов войнишки кръст за храброст – също дело на скулптора Александър Хайтов.
Един век след епичните боеве за освобождението на Добруджа от румънските, руските и сръбските войски, България се гордее с величествения монумент на храбрия пълководец ген. Иван Колев. По този начин светлият пример на смелия ген. Колев ще продължава да вдъхновява поколения българи, а образът и делото на Освободителя на Добруджа - никога не ще умрат!
